Book of Common Prayer
80 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението+. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
3 Възвърни ни, Боже, и осияй с лицато Си; И ще се спасим.
4 Господи Боже на Силите До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
5 Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
6 Направил си ни предмет, на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
7 Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
8 Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите нея си насадил.
9 Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните* кедри,
11 Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат+.
12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
13 Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
14 Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла 16 Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата** на лицето Ти.
17 Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
18 Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни и ще призовем Твоето име.
19 Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.
77 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна*, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
79 (По слав. 88). Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини,
2 Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове,
3 Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да ги погребва.
4 Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.
5 До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?
6 Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;
7 Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.
8 Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости. Защото станахме много окаяни.
9 Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.
10 Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
11 Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт*;
12 И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.
13 Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяваме Твоята хвала.
8 Внимавайте да вършите всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да живеете, да се умножите и да влезете да завладеете земята, за която се е клел Господ на бащите ви.
2 И да помниш целия път, по който Господ твоят Бог те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не.
3 И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господната уста.
4 Облеклото ти не овехтя на тебе нито ногата ти отече през тия четиридесет години.
5 Да вземеш, прочее, в съображение в сърцето си, че както човек наказва сина си, така и Господ твоят Бог наказва тебе.
6 За това, да пазиш заповедите на Господа твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него.
7 Защото Господ твоят Бог те завежда в добра земя, в земя богата с водни потоци, които извират в долини и планини;
8 в земя богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя богата с маслини и мед;
9 в земя гдето не ще ядеш хляб оскъдно и в който не ще си в нужда от нищо; в земя чиито камъни са желязо, и от чиито планини ще копаеш мед.
10 Ще ядеш и ще се наситиш, и ще благословиш Господа твоя Бог за добрата земя, която ти е дал.
1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
10 а богатият_ 11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?
19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други_ 20 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.