Book of Common Prayer
40 (По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,
2 И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;
3 тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.
4 Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонен към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,
5 Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бях поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават всяко преброяване
6 В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши за мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата и предписано на мене);
8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
9 Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.
11 Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;
12 Защо са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпада.
13 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.
14 Нека се посрамят и се смутят заедно всички Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
15 Нека се смеят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!
16 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.
17 Аз съм сиромах и немощен, Но Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.
54 (По слав. 43). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас*. Боже, избави ме чрез името Си, И в силата Си съди ме.
2 Боже, слушай молитвата ми, Внимавай в думите на устата ми,
3 Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села).
4 Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми.
5 Той ще въздаде зло върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги,
6 Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще славословя името Ти, Господи, защото е благо.
7 Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло повалянето на неприятелите ми.
51 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Вистсавия*. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости и изличи беззаконията ми.
2 Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.
3 Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.
4 На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан когато говориш, когато говориш, И излезеш непорочен, когато съдиш.
5 Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.
6 Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.
7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.
8 Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.
9 Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.
10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже. И дух постоянен обновявай вътре в мене,
11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
12 Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешниците ще се обърнат към Тебе.
14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.
15 Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.
16 Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.
17 Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
18 Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.
19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юници на олтара Ти.
3 И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога.
2 Мислете за горното, а не за земното;
3 защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога.
4 Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.
5 Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство;
6 поради които иде Божия гняв върху рода на непокорните;
7 в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях.
8 Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.
9 Не се лъжете един друг, понеже сте съблякли стария човек с делата му,
10 и сте се облякли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал;
11 гдето не може да има грях и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и в всичко.
7 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха*(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.
2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.
4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
6 А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.
9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
11 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.