Book of Common Prayer
Законът Господен
119 (A)На еврейски език, азбучен псалом.
Алеф
Блажени онези, които са правдиви в пътя,
които ходят в закона на Господа.
2 Блажени, които пазят заповедите Му
и Го търсят от все сърце;
3 (B)които и не вършат беззаконие,
а ходят в пътищата Му.
4 Ти си ни заповядал за наредбите Си
да ги пазим грижливо.
5 Дано се оправят пътищата ми,
така че да пазя Твоите наредби!
6 (C)Няма да се посрамя тогава,
когато почитам всички Твои заповеди.
7 (D)Ще Те славя с правдиво сърце,
когато науча справедливите Ти отсъждания.
8 Наредбите Ти ще пазя;
недей ме оставя съвсем.
Бет
9 Как ще очисти младежът пътя си? –
Като му отдава внимание според Твоето слово.
10 (E)От все сърце Те потърсих;
недей ме оставя да се заблудя от заповедите Ти.
11 (F)В сърцето си опазих Твоето слово,
за да не съгрешавам пред Тебе.
12 (G)Благословен си, Господи;
научи ме на наредбите Си.
13 (H)С устните си разказах
всичките постановления, излезли из устата Ти.
14 В пътя на Твоите изявления се радвах толкова,
колкото в цялото богатство.
15 (I)За правилата Ти ще размишлявам
и Твоите пътища ще зачитам.
16 (J)В наредбите Ти ще се наслаждавам;
няма да забравя Твоето слово.
Гимел
17 (K)Показвай щедрост на слугата Си, за да живея;
така ще пазя словото Ти.
18 Отвори очите ми,
за да гледам чудесни неща в Твоя закон.
19 (L)Пришълец съм аз на земята;
не скривай от мене заповедите Си.
20 (M)Душата ми премалява от копнежа,
който имам винаги към Твоите постановления.
21 (N)Ти си изобличил горделивите;
проклети да са онези, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 (O)Отдалечи от мен укор и презрение,
защото опазих Твоите свидетелства.
23 (P)Даже първенци седнаха и говореха против мене;
но слугата Ти размишляваше за Твоите наредби.
24 (Q)Твоите свидетелства наистина са моя наслада
и мои съветници.
Молитва във време на беда
12 (A)За първия певец, на осмострунна арфа[a].
Давидов псалом.
Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив;
защото се губят верните измежду човешките синове.
2 (B)Всеки говори лъжа на ближния си;
с ласкателни устни говорят от двулично сърце.
3 (C)Господ ще изтреби всички ласкателни устни,
език, който говори големи неща.
4 На онези, които са казвали: Ще надвием с езика си;
устните ни са наши; кой е господар над нас?
5 (D)Поради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се
сега ще стана, казва Господ;
ще сложа в безопасност онзи, когото презират[b].
6 (E)Господните думи са чисти думи –
като сребро, претопено в пещ от пръст,
пречистено седем пъти.
7 Ти, Господи, ще ги закриляш,
ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
8 при все че нечестивите ходят свободно от всяка страна,
понеже безчестието се въздига между човешките синове.
Увереност в Божията милост
13 (F)За първия певец. Давидов псалом.
Докога, Господи, ще ме забравяш съвсем?
Докога ще криеш лицето Си от мене?
2 Докога ще имам борба[c] в душата Си,
болки в сърцето Си всеки ден?
Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?
3 (G)Погледни, послушай ме, Господи, Боже мой;
просвети очите ми, да не би да заспя в смърт;
4 (H)да не би да каже неприятелят ми: Надвих му,
и да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.
5 (I)Но аз уповавам на Твоята милост;
сърцето ми ще се радва в спасението Ти.
6 (J)Ще пея на Господа,
защото е бил щедър към мене.
Човекът без Бога
14 (K)За първия певец. Давидов псалом.
Безумният каза в сърцето си:
Няма Бог.
Поквариха се; сториха нечестиви дела;
няма кой да прави добро.
2 (L)Господ надникна от небесата над човешките синове,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога.
3 (M)Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.
4 (N)Без разум ли са всички, които беззаконстват,
които изпояждат народа ми, както ядат хляб,
и не призовават Господа?
5 Тогава ги нападна голям страх;
защото Бог е в поколението на праведните.
6 (O)Осуетихте намеренията на бедния;
Господ обаче му е прибежище.
7 (P)Дано дойде от Сион избавление на Израил!
Когато Господ върне Своя народ от плен,
тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
17 А Господ беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.
Молитвата на Йона
2 (A)Тогава Йона се помоли на Господа, своя Бог, от вътрешността на рибата, като каза:
2 В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша;
от вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми.
3 (B)Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето,
и потоци ме обиколиха;
всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен.
4 (C)И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти;
но отново ще погледна към святия Твой храм.
5 (D)Водите ме обкръжиха дори до душа,
бездната ме обгърна,
морският бурен се обви около главата ми.
6 (E)Слязох до дъното на планините;
земните лостове ме затвориха завинаги;
но пак Ти, Господи, Боже мой, си избавил живота ми от рова.
7 (F)Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа
и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.
8 (G)Онези, които уповават на лъжливите суети,
изоставят милостта, спазвана за тях.
9 (H)Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас;
ще отдам това, което съм обрекъл.
Спасението е от Господа.
10 (I)И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.
9 (A)Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:
10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.
12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Морската буря
13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.
14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;
17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.
20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23 (B)защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:
24 (C)Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.
25 (D)Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
26 (E)Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
Изпращането на дванадесетте апостоли
9 (A)И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести.
2 (B)И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
3 (C)Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.
4 (D)И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път.
5 (E)И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.
6 (F)И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.
7 (G)А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;
8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 (H)И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
Нахранването на пет хиляди души
10 (I)И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида.
11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.
12 (J)И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.
13 (K)Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора?
14 (Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
15 Те направиха така и накараха всички да насядат.
16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.