Book of Common Prayer
Коф
145 Извиках от все сърце;
послушай ме, Господи, и ще пазя наредбите Ти.
146 Извиках към Тебе;
спаси ме и ще пазя свидетелствата Ти.
147 (A)Изпреварих зората с викането си;
на Твоите думи уповавах.
148 (B)Очите ми изпреварват нощните стражи,
за да размишлявам за Твоето слово.
149 (C)Чуй гласа ми според милосърдието Си;
съживи ме, Господи, според отсъжданията Си.
150 Приближиха се онези, които нечестиво ме преследват
и са се отклонили от закона Ти.
151 (D)Ти си близо, Господи;
и всички Твои заповеди са истина.
152 (E)Отдавна зная от Твоите свидетелства,
че Ти си ги поставил завинаги.
Реш
153 (F)Виж скръбта ми и ме избави,
защото не съм забравил закона Ти.
154 (G)Защити делото ми и ме изкупи;
съживи ме според словото Си.
155 (H)Избавлението е далеч от нечестивите,
защото те не търсят Твоите наредби.
156 (I)Много са Твоите благи милости, Господи;
съживи ме според отсъжданията Си.
157 (J)Мнозина са моите преследвачи и врагове;
но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.
158 (K)Като видях коварните, погнусих се от тях,
защото не пазят Твоето слово.
159 (L)Виж колко обичам аз Твоите заповеди;
съживи ме, Господи, според милосърдието Си.
160 Същността на Твоето слово е истина;
и Твоите праведни присъди до една траят довека.
Шин
161 (M)Първенци ме преследваха без причина;
но сърцето ми трепери от думите Ти.
162 Аз се радвам на Твоето слово –
като онзи, който намира много плячка.
163 Мразя лъжата и се гнуся от нея,
но закона Ти обичам.
164 Седем пъти на ден Те хваля
за Твоите праведни постановления.
165 (N)Много мир имат онези, които обичат Твоя закон,
и за тях няма препятствия, за да се препъват.
166 (O)Надявах се на Твоето спасение, Господи,
и изпълнявах Твоите заповеди.
167 Душата ми опази Твоите свидетелства;
и аз ги обичам твърде много.
168 (P)Държах Твоите правила и Твоите свидетелства;
защото всичките ми пътища са пред Тебе.
Тав
169 (Q)Нека стигне викът ми пред Тебе, Господи;
вразуми ме според словото Си.
170 Нека достигне молбата ми пред Теб;
избави ме според словото Си.
171 (R)Устните ми ще изливат хваление,
защото ме учиш на наредбите Си.
172 Езикът ми ще пее за словото Ти,
защото всички Твои заповеди са правда.
173 (S)Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне,
защото аз избрах Твоите закони.
174 (T)Копнях за Твоето спасение, Господи;
и законът Ти е моя наслада.
175 Нека живее душата ми и ще Те хвали;
и нека ми помагат постановленията Ти.
176 (U)Скитах се като изгубена овца;
потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.
Семейство, благословено от Господа
128 (A)Песен на възкачванията.
Блажен всеки, който се бои от Господа
и ходи по Неговите пътища;
2 (B)защото ще ядеш плода от труда на ръцете си;
блажен ще бъдеш и ще благоденстваш.
3 (C)Жена ти ще бъде като плодородна лоза сред дома ти,
синовете ти – като млади маслинови дървета около трапезата ти.
4 Ето така ще се благослови човекът,
който се бои от Господа.
5 (D)Господ да те благослови от Сион
и да видиш доброто на Йерусалим през всички дни на живота си,
6 (E)дори да видиш синове от синовете си!
Мир на Израил!
Срещу враговете на Израил
129 (F)Песен на възкачванията.
Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега
(нека каже сега Израил),
2 много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега,
но не ме надвиха.
3 Орачите ораха по гърба ми,
проточиха дълги бразди.
4 Но Господ е праведен;
Той разсече въжетата на нечестивите.
5 Ще станат за срам и ще се обърнат назад
всички, които мразят Сион.
6 (G)Ще станат като тревата на къщния покрив,
която изсъхва, преди да бъде оскубана –
7 с която жътварят не напълва ръката си,
нито онзи, който връзва снопите, обятията си,
8 (H)нито казват минувачите:
Благословение Господне да бъде на вас!
За да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господне!
Молитва за помощ
130 (I)Песен на възкачванията.
От дълбочините викам към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми;
нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.
3 (J)Ако би забелязвал беззаконията, Господи,
то кой, Господи, би могъл да устои?
4 (K)При Теб обаче има прощение,
за да се боят от Тебе.
5 (L)Чакам Господа, душата ми чака
и на словото Му уповавам.
6 (M)Душата ми очаква Господа
повече от онези, които очакват зората.
Да! Повече от очакващите зората.
7 (N)Нека Израил се надява на Господа;
защото у Господа е милостта
и у Него е пълното изкупление;
8 (O)и Той ще изкупи Израил
от всичките му беззакония.
16 (A)А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата.
17 (B)Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой.
18 И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?
19 (C)А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?
20 Тогава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.
21 Те се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.
22 Когато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.
23 И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?
24 А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?
25 А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.
26 И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.
27 (D)И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън.
28 (E)И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него.
29 (F)И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израил; а преди това името на града беше Лаис.
30 (G)Тогава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей – той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята[a] беше превзета.
31 (H)Така те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.
14 А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,
15 (A)които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух;
16 (B)защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос.
17 (C)Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше:
19 Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух.
20 (D)А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 (E)Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти;
23 (F)понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.
24 (G)А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте.
25 А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
Нахранването на пет хиляди души
6 (A)След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т.е. Тивериадското езеро[a].
2 И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.
3 И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.
4 (B)А наближаваше юдейският празник Пасха.
5 (C)Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора?
6 (А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)
7 (D)Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:
9 (E)Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те – на седналите; така и от рибите, колкото искаха.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13 (F)И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.
14 (G)Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.
15 И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.