Book of Common Prayer
Бог е прибежище
61 За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. На Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в моя вопъл,
обърни внимание на моята молитва.
3 (A)От края на земята Те призовавам, когато сърцето ми е изнемощяло.
Отведи ме на скалата, която е прекалено висока за мене,
4 (B)защото си мое прибежище,
силна кула против врага.
5 Нека винаги живея в Твоя шатър
и да прибегна до закрилата на Твоите криле.
6 Понеже Ти, Боже, се вслуша в моите обещания,
даде ми наследство като на онези, които благоговеят пред Твоето име.
7 (C)(D)Прибави още дни към дните на царя,
продължи годините му от род в род.
8 (E)Нека винаги да седи на престола пред Бога;
закриляй го със Своята милост и вярност!
9 И така, винаги ще възпявам името Ти,
както и ще изпълнявам обетите си ден след ден.
В Бога е истинското успокоение
62 За първия певец. По Йедутун[b]. Псалом на Давид.
2 [c] Само в Бога се успокоява моята душа,
от Него е моето спасение.
3 Само Той е моя скала и мое спасение.
Той е моя крепост. Няма да се огъна.
4 Докога ще нападате човека?
Всички сте убийци, опасни като наклонена стена и полусрутена ограда.
5 (F)Те намислиха да го съборят от високото място.
Харесва им лъжата.
С устата си благославят, а в сърцето си проклинат.
6 (G)Само в Бога се успокоява моята душа,
в Него е моята надежда.
7 Само Той е моя скала и мое спасение.
Той е моя крепост. Няма да се огъна.
8 (H)В Бога са моето спасение и моята чест.
Бог е моя силна защита, мое прибежище.
9 Народе Божий! Уповавай се на Него по всяко време!
Изливай сърцето си пред Него!
Бог е наше прибежище.
10 (I)Хората са нищо, хората са лъжа
поставени на везни, те политат нагоре;
те всички са по-леки от дихание;
11 (J)Не се уповавайте на насилие,
не се мамете чрез грабеж!
Когато богатството расте, не привързвайте сърцето си към него.
12 (K)Едно каза Бог, два пъти го чух:
„Силата е у Бога“,
13 (L)и на Тебе, Господи, принадлежи милостта,
защото Ти въздаваш на всекиго според делото му.
Господ е Бог на цялата земя
68 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 (A)[a] Да се надигне Бог и да се разпръснат враговете Му,
и нека да бягат от лицето Му онези, които Го мразят.
3 Разнеси ги, както дим се разнася!
Както восък се топи от огън,
така да загинат нечестивите пред лицето на Бога.
4 А благочестивите да се зарадват, да се развеселят пред лицето на Бога
и да възтържествуват с радост.
5 (B)Пейте на Бога, възпявайте името Му!
Превъзнасяйте Онзи, Който шества в небесата!
Името Му е Господ, радвайте се пред лицето Му!
6 (C)Бог е баща на сираци
и защитник на вдовици в святото Си жилище.
7 Бог настанява в семейство самотните,
освобождава затворниците,
а въставащите срещу Неговата воля оставя в пуста земя.
8 (D)Боже, когато Ти предвождаше Своя народ, шествайки през пустинята,
9 (E)земята се тресеше,
дори небесата се изливаха пред лицето на Бога –
на този Синай, който се тресеше
пред Бога, Бога на Израил.
10 Боже, Ти оставяш да падне изобилен дъжд върху Твоето наследство
и когато то изнемогваше, подкрепяше го.
11 Твоят народ живееше там. Боже,
Ти се грижиш за бедния в Своята благост.
12 Господ ще обяви послание.
Вестителките са голямо множество.
13 Царе с войските си бягат ли, бягат,
а жената, която си седи вкъщи, дели плячката;
14 когато се разположихте сред дяловете си,
станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро
и перата ѝ блестят като злато.
15 Когато Всемогъщият разпръсна царете в тази земя,
тя се белна като сняг на планината Цалмон.
16 Васанската планина е Божия планина. Васанската планина е висока планина.
17 Защо вие, високи планини,
завиждате на планината, където Бог благоволи да обитава?
Да! Господ винаги ще обитава там!
18 Божиите колесници са безброй – хиляди, хиляди.
Господ е сред тях на святата планина Синай.
19 (F)Ти се изкачи на височината, плени пленници,
получи дарове от хората. Дори някои от бунтуващите
се са готови да приемат, че Бог обитава там.
20 (G)Да бъде прославян Господ всеки ден!
Бог ни възлага бреме,
но Той ни и спасява.
21 Бог е Бог Спасител за нас.
Избавлението от смъртта е във властта на Господа.
22 Да! Бог ще строши главите на враговете Си
и окосменото теме на онзи, който продължава да върши грях.
23 Господ е казал: „Аз ще ги върна от Васан,
ще ги върна и от морската дълбочина“,
24 (H)за да потопиш крака си в кръв,
а кучетата ти да ядат от враговете.
25 Боже, видяхме Твоето шествие,
шествие на моя Бог, на моя Цар към светилището:
26 отпред вървяха певци,
отзад – свирещите музиканти,
а в средата – девиците с тимпани.
27 (I)„Благославяйте Бога Господа в събранието си,
вие, които сте от Израилевия извор!“
28 Там най-напред са малкият Вениамин,
велможите на Юдея с тяхната дружина,
князете на Завулон, князете на Нефталим.
29 Боже, покажи силата Си,
укрепи това, което си сторил за нас!
30 Царете ще Ти поднесат дарове
от Твоя храм в Йерусалим.
31 Отблъсни животното в тръстиката,
многото бикове сред народите,
които са алчни за сребро.
Разпръсни народите, които желаят война!
32 (J)Ще дойдат велможи от Египет.
Хус[b] ще простре ръце към Бога.
33 Земни царства,
пейте на Бога, възпявайте Господа,
34 Който шества по небето, по прастарите небеса.
Ето Той изпраща Своя глас, мощния Си глас.
35 Прославете силата на Бога.
Неговото величие е над Израил,
Неговото могъщество е над облаците.
36 (K)Боже, Ти си внушителен в Своето светилище.
Той е Бог на Израил, Той дава мощ и сила на Своя народ.
Нека да бъде прославян Бог!
6 Докато траеше войната между привържениците на Саул и Давид, Авенир беше на страната на Сауловия дом. 7 (A)А Саул имаше наложница, на име Рицпа, дъщеря на Айя. Йевустей упрекна Авенир: „Защо си лежал с бащината ми наложница?“ 8 Авенир силно се разяри от тези думи и отговори: „Нима аз съм кучешка глава от племето на Юда? Днес аз оказах милост към дома на баща ти Саул, към семейството му и приятелите му и не те предадох във властта на Давид, а ти сега заради една жена ме обвиняваш в грях. 9 (B)Така да направи Бог на Авенир и повече от това да направи, ако аз не направя за Давид така, както Господ му се е клел: 10 (C)ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израил и над Юда от Дан до Вирсавия.“ 11 А Йевустей не можа да отговори на Авенир, понеже изпитваше страх от него.
12 Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат: „Чия е тази земя?“ И още: „Сключи с мене съюз и аз ще бъда с тебе. Така под твоя власт ще поставя целия израилски народ.“ 13 А Давид отговори: „Добре, ще сключа с тебе съюз. Само за едно те моля, а именно – ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Сауловата дъщеря Мелхола, когато дойдеш да се видиш с мене.“ 14 (D)След това Давид изпрати вестители до Сауловия син Йевостей да кажат: „Върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.“ 15 (E)Тогава изпрати пратеници да я вземат от мъжа ѝ Фалтий, син на Лаиш. 16 С нея тръгна и мъжът ѝ, като я придружи с плач до Бахурим. Но Авенир му заповяда: „Върни се.“ И той се върна.
17 А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини с думите: „Вие отдавна искахте Давид да ви бъде цар. 18 Време е сега да действате, защото Господ е казал на Давид: ‘Чрез ръката на Своя служител Давид ще избавя народа Си Израил от властта на филистимците и на всички врагове.’“ 19 Същото каза Авенир и на мъжете от племето на Вениамин. След това Авенир отиде в Хеврон, за да съобщи на Давид тези желания на Израил и на цялото племе на Вениамин. 20 Авенир заедно с двадесет мъже дойде при Давид в Хеврон и Давид даде угощение на Авенир и на тези, които бяха с него. 21 Тогава Авенир каза на Давид: „Ще отида и ще събера около тебе, своя господар, царя, целия израилски народ, за да сключат завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както ти сам желаеш.“ След това Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.
Апостол Павел отива в Европа
6 След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия. 7 Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът[a] не ги пусна. 8 И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.
9 През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“ 10 Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.
Проповед във Филипи
11 И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол[b], 12 а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена. 13 А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.
14 Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел. 15 Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
30 (A)Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. 31 И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.
32 И отидоха с лодка на уединено място насаме. 33 Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.
34 (B)И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща.
35 А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат[a].“ 37 А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“ 38 И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ 39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40 И насядаха на групи по сто и по петдесет. 41 (C)И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.
Иисус Христос ходи по вода
45 (D)И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. 46 И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.