Book of Common Prayer
Молитва за духовно ръководство и защита
25 (A)Псалом на Давид.
Господи, към Тебе въздигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе се уповавам.
Нека да не се посрамя никога,
нека да не тържествуват над мене враговете ми,
3 (B)нека да не се посрамят и всички, които се надяват на Тебе;
да се посрамят онези, които постъпват коварно без причина.
4 Покажи ми, Господи, Своите пътища
и научи ме на Своите пътеки.
5 (C)Води ме по пътя на Своята истина и ме поучавай,
защото Ти си Бог, моят Спасител.
На Тебе се надявам всеки ден.
6 Господи, спомни си за Своята милост
и за Своята любов, защото те са от векове.
7 (D)Не си спомняй греховете на моята младост и заблудите ми.
Господи, в Своята любов спомни си за мене заради Своята благост!
8 Благ и справедлив е Господ,
затова показва пътя на грешниците,
9 насочва кротките към правда
и ги учи на Своите пътища.
10 Всички пътища на Господа са милост и истина за тези,
които спазват завета Му и Неговите заповеди.
11 Господи, заради Своето име
прости греха ми, защото е голям.
12 (E)Кой е човекът, който благоговее пред Господа?
На него Той ще посочи кой път да избере.
13 (F)Тогава той ще живее щастливо
и потомството му ще наследи земята.
14 Тайната на Господа е за онези, които благоговеят пред Него.
На тях Той открива Своя завет.
15 (G)Очите ми са винаги обърнати към Господа,
защото Той освобождава от примка краката ми.
16 (H)Погледни към мене и се смили,
защото съм самотен и угнетен.
17 Премахни скърбите на сърцето ми;
избави ме от моите беди.
18 Погледни моето страдание и моите беди
и прости всичките ми грехове.
19 Погледни колко много стават враговете ми
и как ме мразят до смърт.
20 (I)Запази живота ми и ме избави,
за да не се посрамя, защото на Тебе се уповавам.
21 Невинност и правота нека ме пазят,
защото на Тебе се надявам.
22 Боже, избави Израил
от всичките му беди.
Упование в Божията справедливост
9 [a]За първия певец. По мут-лабен.[b] Псалом на Давид.
2 (A)[c] Господи, ще Те прославя от цялото си сърце,
ще разказвам за всичките Ти чудеса.
3 Ще се радвам и ще ликувам за Тебе!
Ще възпея Твоето име, Всевишни!
4 Когато враговете ми отстъпят,
ще паднат и ще загинат пред Твоето лице,
5 (B)защото Ти извърши съд над мене и отсъди моето дело.
Ти седна на престола и реши справедливо.
6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивите,
заличи името им завинаги и за вечни времена.
7 Врагът е унищожен завинаги.
Ти разруши градовете. С тях загина и споменът за тях.
8 А Господ пребъдва вечно;
Той е поставил престола Си за съд
9 (C)и ще съди света справедливо,
Той ще отреди справедлива присъда за народите.
10 (D)И така, Господ ще бъде защита за потиснатия,
прибежище в трудни времена.
11 Затова ще се уповават на Тебе онези, които познават Твоето име,
защото Ти, Господи, не изоставяш онези, които Те търсят.
12 Възпявайте Господа, Който обитава Сион!
Възвестявайте Неговите дела сред народите!
13 Защото Този, Който търси вината за пролятата кръв, Той помни потиснатите,
не забравя вика на бедните.
14 Бъди милостив към мене, Господи!
Погледни как страдам от онези, които ме мразят!
Избави ме от смъртта,
15 за да разгласявам възхвалата за Тебе;
ще се радвам пред жителите на Йерусалим,
защото Ти ме спаси.
16 (E)Народите паднаха в ямата, която бяха изкопали;
заплетоха се в примката, която бяха заложили.
17 Господ се познава по присъдите, които отрежда;
нечестивият се оплита в делата на ръцете си.
18 Нечестивите отиват в преизподнята,
както и всички народи, които забравят Господа.
19 Защото смиреният няма да бъде забравен завинаги,
надеждата на бедните няма да загине за вечни времена.
20 (F)Откликни, Господи! Не оставяй човекът да вземе надмощие!
Нека народите да бъдат съдени пред Тебе!
21 Господи, нека изпаднат в ужас!
Нека народите да знаят, че те са просто хора.
Пред Божието присъствие в храма
15 (A)Псалом на Давид.
Господи, кой може да пребивава в Твоя шатър?
Кой може да пребивава на Твоята свята планина?
2 (B)Онзи, който е непорочен и постъпва справедливо
и който говори истината от сърце,
3 който не клевети с езика си,
не прави зло на ближния си
и не хули съседа си;
4 онзи, в чиито очи отхвърленият от Господа е презрян,
и който почита тези, които се боят от Господа,
който не се отмята от клетвата си, дори да е в негова вреда,
5 който не дава парите си с лихва,
не взема подкупи против невинния –
онзи, който постъпва така, няма да се огъне за вечни времена.
5 И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.
6 (A)Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали. 7 (B)И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди.“ 8 Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“ 9 И от този ден Саул гледаше Давид подозрително.
10 (C)На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка. 11 И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти. 12 Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна. 13 И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си. 14 (D)И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него. 15 Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече. 16 (E)А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.
27 Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена. 28 Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича, 29 Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.
30 А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.
Църквата в Антиохия
19 (A)А онези, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убийството на Стефан, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и не проповядваха учението на никого освен на юдеи. 20 Някои от тях обаче, кипърци и киринейци, като влязоха в Антиохия, говореха на елинистите и благовестяха за Господ Иисус. 21 (B)Ръката на Господ беше с тях и мнозина повярваха и се обърнаха към Господа. 22 Вестта за това дойде до йерусалимската църква и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. 23 Като пристигна и видя Божията благодат, той се зарадва и призоваваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, 24 (C)понеже беше мъж добър, изпълнен със Светия Дух и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. 25 (D)След това Варнава отиде в Тарс да търси Савел. 26 И като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църквата[a] и поучаваха доста народ. За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни.
27 През онези дни в Антиохия дойдоха пророци от Йерусалим. 28 (E)Един от тях, на име Агав, стана и предрече чрез Духа, че по целия свят ще бъде голям глад, какъвто и настана при император Клавдий. 29 (F)Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да изпратят помощ на братята, които живееха в Юдея. 30 Това и сториха, като по Варнава и Савел изпратиха събраното до презвитерите.
Излекуване на тъщата на Петър и на други болни
29 (A)Щом излязоха от синагогата, отидоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей. 30 А тъщата на Симон лежеше болна със силна треска и веднага Му казаха за нея. 31 Тогава Той се приближи, хвана я за ръката и я изправи. Треската веднага я остави и тя им прислужваше.
32 А привечер по заник слънце доведоха при Него всички болни и обхванати от бесове. 33 Целият град се бе събрал пред вратата. 34 Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове и не позволяваше на бесовете да казват, че Го познават[a].
Иисус Христос се моли и проповядва на други места в Галилея
35 А на сутринта, като стана в тъмни зори, Иисус излезе и се отдалечи на уединено място, и там се молеше. 36 Симон и онези, които бяха с него, тръгнаха след Иисус 37 и като Го намериха, казаха Му: „Всички Те търсят.“ 38 Той им каза: „Да отидем на друго място по близките селища, за да проповядвам и там, защото затова съм излязъл.“ 39 (B)И Той тръгна да проповядва по синагогите им из цяла Галилея и да изгонва бесове.
Изцеляване на прокажен
40 (C)Тогава един прокажен дойде при Него, молеше Го на колене и Му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш.“ 41 А Иисус, като се смили, протегна ръката Си, докосна го и му рече: „Искам, бъди чист!“ 42 И веднага проказата се махна от него и той стана чист. 43 (D)Като го изгледа строго, Иисус го отпрати веднага 44 (E)и му рече: „Виж, нищо не казвай на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси за очистването си, каквото е заповядал Мойсей, за свидетелство пред тях.“ 45 А той излезе и започна да разказва за случилото се, така че Иисус не можеше да влезе открито в града, но пребиваваше отвън по пустинни места. И все пак при Него идваха отвсякъде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.