Book of Common Prayer
Песен за избавлението
30 (A)Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма.
2 [a] Господи, ще Те възхваля, защото ме въздигна
и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 Господи, Боже мой, виках към Тебе
и Ти ме изцели.
4 (B)Господи, Ти изведе душата ми от ада
и ме запази, за да не сляза в гроба.
5 (C)Пейте пред Господа, вие, които сте Негови,
прославяйте Неговото свято име.
6 (D)Защото гневът Му е за миг,
благоволението Му – за цял живот.
Вечер настъпва плач,
а сутрин – отново радост.
7 В своето благоденствие си казах:
„Няма да се поколебая никога.“
8 (E)Господи,
Ти беше ме поставил на здрава планина по благоволението Си.
Но Ти скри лицето Си и аз се смутих.
9 Към Тебе, Господи, тогава виках
и на своя Господ се помолих:
10 (F)„Каква полза от кръвта ми, когато сляза в гроба?
Ще Те слави ли пръстта?
Ще възвестява ли тя Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и се смили над мене.
Господи, бъди ми помощник!“
12 (G)Ти превърна тъгата ми в ликуване,
сне от мене вретището и ме заобиколи с веселие.
13 Затова Те прославям и няма да замлъкна.
Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
Псалом, посветен на покаянието
32 (A)(B)Псалом на Давид. Поучителен.
Блажен е онзи, чието беззаконие е простено
и чийто грях е покрит!
2 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях
и в чийто дух няма лукавство!
3 (C)Костите ми отъняха от всекидневното ми охкане,
когато не изповядвах своите грехове,
4 защото Твоята ръка ден и нощ тежеше над мене;
изчезна моята сила като през лятна засуха.
5 (D)Но аз изповядах греха си пред Тебе и не скрих вината си.
Аз казах: „Ще изповядам пред Господа своите престъпления“,
и Ти прости вината за греха ми.
6 Затова нека всеки праведник Ти се помоли,
когато се нуждае,
и тогава големите вълни
няма да го достигнат.
7 Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб,
обграждаш ме с песни на избавление.
8 (E)„Ще те надаря с разум – казва Бог, –
ще ти посоча пътя, по който да вървиш;
ще те съветвам,
Моето око бди над тебе.“
9 „Не бъдете като кон и като муле,
които нямат разум.
Техните челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник,
за да ти се покоряват.“
10 Много са бедите, отредени за нечестивия,
а този, който се уповава на Господа,
него го обгръща милост.
11 (F)Радвайте се заради Господа и ликувайте, праведници;
тържествувайте вие, всички чисти по сърце.
Копнеж по Бога при бедствие
42 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!
3 (B)Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“
4 (C)Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
5 Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.
6 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
7 Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.
8 (D)Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.
9 Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.
10 (E)Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
11 Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: ‘Къде е твоят Бог?’“
12 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
Молитва за помощ в беда
43 Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ!
Избави ме от лукав и зъл човек,
2 защото Ти си Бог на моето прибежище! Защо си ме отхвърлил?
Защо трябва да ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати Своята светлина и Своята истина!
Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина
и до мястото, където Ти пребиваваш.
4 (F)Тогава ще се доближа до Божия жертвеник,
до Бога на моята радост и веселие,
и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!
5 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога;
защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
Отмъщението на Саул на свещениците от Номва
22 И Давид тръгна оттам и избяга в пещерата Одолам. Когато братята му и целият дом на баща му чуха за това, слязоха там при него. 2 И при него се събраха всякакви потиснати, всякакви длъжници и всички огорчени душевно. И той им стана водач. С него бяха около четиристотин мъже. 3 Оттам Давид отиде в Масифа в Моав и каза на моавския цар: „Моят баща и моята майка искат да дойдат и да останат при вас, докато узная какво Бог ще направи с мене.“ 4 И ги доведе при моавския цар и те живееха при него през всичкото време, докато Давид беше в планинското убежище. 5 Но пророк Гад каза на Давид: „Не оставай в това убежище! Върви и иди в земята на племето на Юда.“ И Давид тръгна и отиде в гората Херет.
6 Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, били разпознати. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма и с копието си в ръка, и всичките му служители стояха около него. 7 И Саул каза на служителите си, които стояха около него: „Чуйте, Вениаминови синове! Ще даде ли Йесеевият син на всички ви ниви и лозя? Всички ли от вас ще постави за хилядници и стотници, 8 та всички вие сте се сговорили против мене и никой не ми разкри, че синът ми е сключил съюз с Йесеевия син, и никой от вас не ме съжали, че синът ми, дебнейки, е подстрекавал моя слуга против мене, както се вижда днес.“ 9 (A)(B)Едомецът Доик, който стоеше със служителите на Саул, отвърна: „Видях Йесеевия син, който дойде в Номва при Ахимелех, син на Ахитув, 10 и той запита за него Господа и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.“
11 Тогава царят изпрати да повикат свещеник Ахимелех, син на Ахитув, и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Номва. И всички те дойдоха при царя. 12 И Саул каза: „Чуй, сине на Ахитув!“ А този отвърна: „Ето ме, господарю мой.“ 13 А Саул го попита: „Защо сте се наговорили против мене, ти и Йесеевият син; дал си му хляб и меч и Бога си питал за него, за да въстане против мене и да дебне, както се вижда днес?“
14 Но Ахимелех отговори на царя: „А кой между всичките твои служители е така верен като Давид, който е и царски зет, и началник на твоята гвардия, и на почит в твоя дом? 15 Днес ли започнах да питам Бога за него? В никакъв случай. Царят няма да обвини слугата си, както и целия ми бащин дом, защото твоят слуга не знае за цялата тази работа нито малко, нито много.“ 16 (C)Обаче царят каза: „Ахимелехе, непременно ще умрете ти и целият ти бащин дом!“ 17 И царят каза на телохранителите, които бяха около него: „Обградете и убийте свещениците Господни, защото и те са с Давид, тъй като знаеха, че той е избягал, но не ми казаха.“ Но царските служители не искаха да вдигнат ръка да посегнат на Господните свещеници. 18 Тогава царят каза на Доик: „Обърни се ти и посегни на свещениците Господни!“ И Доик се обърна и уби свещениците; умъртви в този ден осемдесет и пет души, които носеха ленен ефод. 19 Той порази с остър меч Номва, града на свещениците, мъже и жени, и кърмачета, говеда, магарета и овце.
20 (D)Но един син на Ахимелех, син на Ахитув, на име Авиатар, се спаси и избяга при Давид. 21 Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници. 22 Тогава Давид каза на Авиатар: „В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще съобщи на Саул. Аз съм отговорен за живота на всички от бащиния ти дом. 23 Остани при мене. Не се бой, защото този, който иска моя живот, ще иска и твоя живот и ти ще бъдеш под закрила при мене.“
26 (A)Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение. 27 Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота. 28 (B)И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие. 29 (C)А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб. 30 (D)Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31 (E)В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. 32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците, 33 (F)Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: ‘Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.’ 34 (G)А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: ‘Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.’ 35 (H)Затова и на друго място казва: ‘Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.’ 36 (I)Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление. 37 Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита. 38 (J)И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете. 39 И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон. 40 Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците:
41 (K)‘Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже’.“
42 На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща. 43 А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат.
19 (A)и Юда Искариот, който Го предаде.
Божествената власт на Иисус Христос
20 (B)(C)Дойдоха в една къща и пак се събра народ, така че те не можеха и хляб да ядат. 21 И когато Неговите близки чуха това, тръгнаха да Го приберат, понеже се говореше, че не е на себе си.
22 (D)А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че е обладан от Веелзевул и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
23 И като ги повика, Иисус им говореше с притчи: „Как може Сатаната да изгонва сам себе си? 24 Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може да устои. 25 И ако някой дом се раздели на части една против друга, този дом не може да устои. 26 И ако Сатаната е въстанал против себе си и се е разделил, не може да устои; дошъл е краят му. 27 Никой не може да влезе в къщата на силния и да разграби покъщнината му, ако първо не върже силния. Едва тогава той ще разграби дома му.
28 Истината ви казвам: на човешките синове ще бъдат простени всички грехове и хули, с каквито биха хулили, 29 (E)но който похули Светия Дух, за него няма да има прошка за вечни времена и той подлежи на вечно осъждане.“ 30 (F)Това каза Той, тъй като говореха: „У Него има нечист дух.“
Майката и братята на Иисус Христос
31 (G)Тогава дойдоха майка Му и братята Му. Те стояха навън и изпратиха при Него да Го повикат. 32 А около Него седеше народ. И Му казаха: „Ето майка Ти, братята и сестрите Ти са отвън и Те търсят.“ 33 В отговор Той им рече: „Коя е майка Ми или кои са братята Ми?“ 34 И като огледа седящите около Себе Си, каза: „Ето Моята майка и Моите братя! 35 Защото, който изпълнява Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.