Book of Common Prayer
Блажен е милосърдният
41 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Блажен е онзи, който наглежда беден.
Господ ще го избави в злочест ден.
3 Господ ще го запази и ще съхрани живота му.
И ще бъде блажен на земята.
Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
4 Господ ще го подкрепи на болничното му легло.
Ти ще промениш болестта му в здраве.
5 Аз казах: „Господи, смили се над мене;
изцели душата ми, защото съгреших спрямо Тебе.“
6 Моите врагове говорят лошо за мене:
„Кога ще умре и ще изчезне името му?“
7 И ако някой идва да ме види, говори лъжи.
Той трупа у себе си лошите неща за мене,
разказва ги, щом излезе на улицата.
8 Всички, които ме мразят,
шепнат против мене:
9 „Злощастна болест го е хванала.
Той легна и няма вече да стане.“
10 (B)Дори моят близък приятел, на когото аз се доверявах,
който яде моя хляб, той се надигна против мене.
11 Но Ти, Господи, бъди милостив към мене
и ме изправи, и аз ще им отплатя.
12 Ще разбера, че си благосклонен към мене,
ако моят враг не възтържествува над мене,
13 но ме запазиш здрав
и ме поставиш пред лицето Си завинаги.
14 (C)Славете Господа, Бог Израилев,
за вечни времена. Амин, амин!
Възмездие за нечестивия
52 За първия певец. Поучение на Давид, 2 (A)[a] когато едомецът Доик дойде да съобщи на Саул и да му каже, че Давид е отишъл в дома на Ахимелех.
3 [b] Защо, насилнико, се хвалиш със своето злодейство?
Божията милост е всеки ден с мене.
4 (B)Твоят език измисля как да разруши;
като изострен нож си ти, измамнико.
5 (C)Ти обичаш злото повече от доброто,
обичаш лъжата повече, отколкото да говориш истината.
6 Ти, коварни езико, обичаш всички гибелни думи.
7 (D)Затова Бог ще те съкруши завинаги;
ще те грабне и ще те изтръгне от твоя шатър,
и ще те изкорени от страната на живите.
8 А праведните ще видят и ще се уплашат,
и ще му се присмеят, като кажат:
9 „Ето мъж, който не прие Бога за свой защитник,
а се надяваше на голямото си богатство
и се уповаваше на злодеянията си.“
10 (E)Но аз съм като зеленеещо се маслиново дърво в Божия храм
и се надявам на Божията милост, сега и винаги.
11 Вечно ще Те прославям за това, което стори.
Аз се надявам на Тебе сред Твоите благочестиви,
защото Ти си благ.
Молитва за защита в Божието име
44 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Боже, с ушите си чухме, нашите предци ни разказваха за делото,
което си сторил през техните дни, в древните времена.
3 (B)Ти със Своята ръка си изгонил народи, а тях си настанил;
съкрушил си други племена, а тях си разширил.
4 (C)Защото те не са придобили с меча си земята
и тяхната ръка не им е дала победа,
а Твоята десница и Твоята мощ, и светлината на Твоето лице,
понеже си оказал благоволение към тях.
5 Боже, Ти си мой Цар,
Който заповядваш победа на Яков.
6 (D)С Тебе ще прободем нашите врагове,
в Твое име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.
7 Защото не се уповавам на моя лък
и моят меч не може да ме спаси.
8 Но Ти ни спасяваш от враговете ни
и посрамваш онези, които ни мразят.
9 С Бога се хвалим всеки ден
и Твоето име ще прославяме вечно.
10 (E)Но сега Ти ни отхвърли
и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага
и онези, които ни мразят, ни ограбват.
12 (F)Даде ни като овце за ядене
и ни разпръсна между народите.
13 Продаде народа Си без печалба
и не поиска висока цена за него.
14 (G)Ти ни направи за подигравка на нашите съседи,
за присмех и за хула на всички, които са около нас.
15 Направи ни за укор сред народите,
за презрително поклащане на глава сред тях.
16 Моето унижение е пред мене всеки ден
и срам покрива моето лице
17 заради гласа на присмехулника и на хулителя,
заради погледите на врага и отмъстителя.
18 Всичко това се стовари върху нас,
но не Те забравихме и не нарушихме Твоя завет.
19 Нашето сърце не Те предаде,
нашите стъпки не се отбиха от Твоя път,
20 (H)макар че Ти ни съкруши в мястото на чакали
и ни покри със сянката на смъртта.
21 Ако бяхме забравили нашия Бог
и бяхме протегнали ръцете си към чужд бог,
22 нямаше ли Бог да открие това,
защото Той знае тайните на сърцето?
23 (I)Но заради Тебе ни убиват всеки ден,
гледат на нас като на овце за клане.
24 (J)Стани, Господи! Защо спиш?
Събуди се, не ни отхвърляй завинаги!
25 Защо скриваш лицето Си,
забравяш нашето страдание и притеснението ни?
26 (K)Защото душата ни е съкрушена в прахта,
тялото ни е повалено на земята.
27 Ела ни на помощ
и ни спаси заради Своето милосърдие!
Давид пощадява Саул
24 (A)А Давид се махна оттам и живееше в недостъпни места[a] край Ен-Гади. 2 И когато Саул се завърна от преследването на филистимците, съобщиха му: „Ето Давид е в пустинните места при Ен-Гади“. 3 Тогава Саул взе три хиляди мъже, подбрани от цял Израил, и тръгна да търси Давид и хората му по скалите на планината Дивите кози. 4 (B)И по пътя отиде при овчите кошари и там имаше пещера. Саул влезе по нужда, а Давид и хората му седяха навътре в пещерата. 5 И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: ‘Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.’“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха. 6 Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха. 7 (C)И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“ 8 И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул.
А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя. 9 След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони. 10 Тогава Давид попита Саул: „Защо се вслушваш в думите на хората, които казват: ‘Ето Давид ти желае злото’? 11 Ето днес твоите очи виждат, че Господ те предаваше сега в моите ръце в пещерата и ми казваха да те убия. Но аз те пощадих и казах: ‘Няма да вдигна ръката си срещу своя господар, понеже е помазаник на Господа.’ 12 Погледни, татко мой, и виж края на твоята връхна дреха в ръката ми, защото отрязах края на дрехата ти, но не те убих. Знай и разбери, че в ръката ми няма зло и престъпление и не съм съгрешил против тебе, а ти искаш да отнемеш живота ми. 13 Нека Господ отсъди между мене и тебе. Нека Господ да ти въздаде за мене, но моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. 14 Както казва старата поговорка: ‘От беззаконници произлиза беззаконие.’ Затова моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. 15 (D)Против кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш? Едно мъртво куче! Една бълха! 16 Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“
17 И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака 18 и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото. 19 Ти показа днес това, като ми направи добро: не ме уби, когато Господ ме предаде в ръката ти. 20 Защото, ако някой намери врага си в притеснение, ще го остави ли по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти направи днес. 21 И ето сега аз зная, че наистина ще бъдеш цар и че царството на Израил ще се укрепи чрез ръката ти. 22 Закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и няма да заличиш името ми от бащиния ми дом.“ 23 И Давид се закле на Саул и Саул тръгна за дома си, а Давид и хората му се върнаха на недостъпното място.
44 Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово. 45 (A)Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули.
46 (B)Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците. 47 (C)Защото Господ тъй ни заповяда: ‘Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя’.“
48 Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот. 49 А учението на Господа се разпространяваше по цялата област. 50 Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели. 51 (D)Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. 52 А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.
Иисус Христос говори на народа с притчи
4 (A)(B)Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото. 2 Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:
Притчата за сеяча
3 „Слушайте! Ето излезе сеяч да сее. 4 И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 (C)А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. 7 (D)Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод. 8 А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“ 9 (E)И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“
10 А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата. 11 Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи, 12 (F)така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“
13 (G)Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово. 16 Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат, 17 (H)но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат. 18 А посетите между тръни са тези, които слушат словото, 19 но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод. 20 А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.