Book of Common Prayer
Молитва за духовно ръководство и защита
25 (A)Псалом на Давид.
Господи, към Тебе въздигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе се уповавам.
Нека да не се посрамя никога,
нека да не тържествуват над мене враговете ми,
3 (B)нека да не се посрамят и всички, които се надяват на Тебе;
да се посрамят онези, които постъпват коварно без причина.
4 Покажи ми, Господи, Своите пътища
и научи ме на Своите пътеки.
5 (C)Води ме по пътя на Своята истина и ме поучавай,
защото Ти си Бог, моят Спасител.
На Тебе се надявам всеки ден.
6 Господи, спомни си за Своята милост
и за Своята любов, защото те са от векове.
7 (D)Не си спомняй греховете на моята младост и заблудите ми.
Господи, в Своята любов спомни си за мене заради Своята благост!
8 Благ и справедлив е Господ,
затова показва пътя на грешниците,
9 насочва кротките към правда
и ги учи на Своите пътища.
10 Всички пътища на Господа са милост и истина за тези,
които спазват завета Му и Неговите заповеди.
11 Господи, заради Своето име
прости греха ми, защото е голям.
12 (E)Кой е човекът, който благоговее пред Господа?
На него Той ще посочи кой път да избере.
13 (F)Тогава той ще живее щастливо
и потомството му ще наследи земята.
14 Тайната на Господа е за онези, които благоговеят пред Него.
На тях Той открива Своя завет.
15 (G)Очите ми са винаги обърнати към Господа,
защото Той освобождава от примка краката ми.
16 (H)Погледни към мене и се смили,
защото съм самотен и угнетен.
17 Премахни скърбите на сърцето ми;
избави ме от моите беди.
18 Погледни моето страдание и моите беди
и прости всичките ми грехове.
19 Погледни колко много стават враговете ми
и как ме мразят до смърт.
20 (I)Запази живота ми и ме избави,
за да не се посрамя, защото на Тебе се уповавам.
21 Невинност и правота нека ме пазят,
защото на Тебе се надявам.
22 Боже, избави Израил
от всичките му беди.
Упование в Божията справедливост
9 [a]За първия певец. По мут-лабен.[b] Псалом на Давид.
2 (A)[c] Господи, ще Те прославя от цялото си сърце,
ще разказвам за всичките Ти чудеса.
3 Ще се радвам и ще ликувам за Тебе!
Ще възпея Твоето име, Всевишни!
4 Когато враговете ми отстъпят,
ще паднат и ще загинат пред Твоето лице,
5 (B)защото Ти извърши съд над мене и отсъди моето дело.
Ти седна на престола и реши справедливо.
6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивите,
заличи името им завинаги и за вечни времена.
7 Врагът е унищожен завинаги.
Ти разруши градовете. С тях загина и споменът за тях.
8 А Господ пребъдва вечно;
Той е поставил престола Си за съд
9 (C)и ще съди света справедливо,
Той ще отреди справедлива присъда за народите.
10 (D)И така, Господ ще бъде защита за потиснатия,
прибежище в трудни времена.
11 Затова ще се уповават на Тебе онези, които познават Твоето име,
защото Ти, Господи, не изоставяш онези, които Те търсят.
12 Възпявайте Господа, Който обитава Сион!
Възвестявайте Неговите дела сред народите!
13 Защото Този, Който търси вината за пролятата кръв, Той помни потиснатите,
не забравя вика на бедните.
14 Бъди милостив към мене, Господи!
Погледни как страдам от онези, които ме мразят!
Избави ме от смъртта,
15 за да разгласявам възхвалата за Тебе;
ще се радвам пред жителите на Йерусалим,
защото Ти ме спаси.
16 (E)Народите паднаха в ямата, която бяха изкопали;
заплетоха се в примката, която бяха заложили.
17 Господ се познава по присъдите, които отрежда;
нечестивият се оплита в делата на ръцете си.
18 Нечестивите отиват в преизподнята,
както и всички народи, които забравят Господа.
19 Защото смиреният няма да бъде забравен завинаги,
надеждата на бедните няма да загине за вечни времена.
20 (F)Откликни, Господи! Не оставяй човекът да вземе надмощие!
Нека народите да бъдат съдени пред Тебе!
21 Господи, нека изпаднат в ужас!
Нека народите да знаят, че те са просто хора.
Пред Божието присъствие в храма
15 (A)Псалом на Давид.
Господи, кой може да пребивава в Твоя шатър?
Кой може да пребивава на Твоята свята планина?
2 (B)Онзи, който е непорочен и постъпва справедливо
и който говори истината от сърце,
3 който не клевети с езика си,
не прави зло на ближния си
и не хули съседа си;
4 онзи, в чиито очи отхвърленият от Господа е презрян,
и който почита тези, които се боят от Господа,
който не се отмята от клетвата си, дори да е в негова вреда,
5 който не дава парите си с лихва,
не взема подкупи против невинния –
онзи, който постъпва така, няма да се огъне за вечни времена.
19 това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята. 20 А това, че царят е видял един свят Страж, Който слизал от небето и казал: ‘Отсечете това дърво и го сломете, само ствола с корена му оставете в земята; нека той, стегнат в железен и меден обръч, да се напоява с небесна роса сред полската трева и с полските зверове да бъде участта му, докато не преминат над него седем години’ 21 – ето царю, значението на всичко това: то е решение на Всевишния, което се отнася за моя господар – царя. 22 Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете, ще бъдеш напояван с небесна роса; така над тебе ще преминат седем години[a], докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае. 23 А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт. 24 (A)Затова, царю, приеми моя съвет: заличи греховете си със справедливи дела и беззаконията си чрез милосърдие към бедните с надежда, че твоето благоденствие ще продължи.“
25 Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносор. 26 Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон. 27 Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“
19 И по това познаваме, че принадлежим на истината, и пред Него ще укрепим сърцата си. 20 И ако нашите сърца ни осъждат, то Бог е по-голям от сърцата ни и знае всичко. 21 Възлюбени, ако нашите сърца не ни осъждат, тогава имаме смелост пред Бога, 22 (A)получаваме от Него това, което молим, защото спазваме Неговите заповеди и вършим, което Той одобрява.
23 (B)А Неговата заповед е да вярваме в Неговия Син Иисус Христос и да се обичаме един друг, както ни е заповядал. 24 (C)И който спазва заповедите Му, пребъдва в Бога и Бог – в Него. И чрез Духа, Който ни е дал, познаваме, че Той пребъдва в нас.
Трета предпоставка: предпазване от антихристи
4 Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци се появиха в света. 2 По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Иисус Христос е дошъл в плът, е от Бога, 3 (D)а всеки дух, който не изповядва, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога. И това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че идва. Той и сега вече е в света.
4 Дечица, вие принадлежите на Бога и сте ги победили, понеже Този, Който е у вас, е по-голям от онзи, който е в света. 5 (E)Те са от света, затова и говорят за земни неща и светът ги слуша. 6 (F)Ние сме от Бога. Който познава Бога, слуша ни. Който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.
Начало на служението в Галилея
14 (A)(B)Иисус се завърна в Галилея, изпълнен със силата на Светия Дух. И тръгна мълва за Него из цялата околност. 15 Той поучаваше в синагогите им и всички Го прославяха.
Проповед на Иисус в Назарет
16 Дойде и в Назарет, където бе отраснал. И както обикновено правеше, влезе един съботен ден в синагогата и стана да чете. 17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където бе писано:
18 (C)„Духът на Господа е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушени сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените, 19 да проповядвам годината на Господа, която ще донесе спасение.“
20 И като сгъна свитъка, даде го на слугата и седна. Очите на всички в синагогата бяха насочени към Него. 21 Той започна да им говори: „Днес се изпълни това писание, което чухте.“ 22 И всички се съгласяваха с Него и се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му, и казваха: „Не е ли Този синът на Йосиф?“ 23 Той им рече: „Сигурно ще Ми отвърнете с поговорката: ‘Лекарю, изцели се сам. Направи и тук, в Своето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум’.“ 24 (D)И добави: „Истината ви казвам: никой пророк не е приет в своето отечество. 25 (E)Дори ви казвам: много вдовици имаше в Израил по времето на Илия, когато от небето не падна дъжд три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя. 26 (F)И нито при една от тях Бог не изпрати Илия освен при вдовицата в Сарепта Сидонска. 27 (G)И много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей, но нито един от тях не се очисти освен сириеца Нееман.“ 28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост 29 и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха до един връх на планината, върху която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу. 30 Но Той премина между тях и си отиде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.