Book of Common Prayer
Божия закрила при страдания
102 Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа.
2 [a] Господи, чуй моята молитва
и нека моите ридания да стигнат до Тебе!
3 (A)Не скривай лицето Си от мене;
наклони ухо към мене, когато съм в беда;
побързай да ме чуеш, когато викам,
4 (B)защото дните ми изчезнаха като дим
и костите ми са обгорени като от огън;
5 сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева;
забравям и хляба си да ям;
6 станах кожа и кости
от силата на своите стенания.
7 Заприличах на пеликан в пустиня;
станах като бухал в развалини;
8 будувам и ридая
като самотна птица на покрив.
9 Враговете ми ме хулят по цял ден
и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат.
10 (C)Ям пепел като хляб,
размесвам питието си със сълзи
11 заради Твоя гняв и Твоето негодувание,
защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.
12 (D)Дните ми чезнат като сянка
и аз изсъхнах като трева.
13 (E)А Ти, Господи, пребъдваш вечно
и споменът за Твоето име преминава от род в род.
14 Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион,
защото е време да бъдеш милостив към него,
понеже настъпи определеният час.
15 Твоите служители копнеят за камъните на Сион
и жалеят за неговата пръст.
16 (F)Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа
и всичките земни царе – пред Неговата слава.
17 Когато Господ съгради Сион,
ще се появи в славата Си,
18 ще погледне милостиво към молитвата на немощните
и няма да презре молбите им.
19 (G)Това ще се запише за бъдещото поколение
и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята,
21 (H)за да чуе стоновете на затворниците,
да освободи от смърт обречените.
22 Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион
и ще го прославят в Йерусалим,
23 когато народите и царствата се съберат заедно,
за да служат на Господа.
24 Той изтощи силите ми по моя път,
съкрати дните ми.
25 Аз казах: „Боже мой,
не ме грабвай по средата на моите дни.
Твоите години надживяват всички родове.
26 (I)(J)В началото Ти сътвори основите на земята
и небесата са създание на Твоите ръце.
27 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш;
те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш
като облекло – и ще се променят;
28 но Ти винаги си Същият
и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“
Молитва за помощ в изпитанията
142 (A)Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва.
2 [a] С гласа си призовах Господа,
с гласа си на Господа се моля.
3 Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен;
ще обявя пред Него затрудненията си.
4 (B)Когато почувствам немощен своя дух, Ти знаеш моята пътека.
Поставиха тайно капан за мене на пътя, по който вървя.
5 Поглеждам надясно и виждам, че никой не ми обръща внимание;
изгуби се убежището за мене, никой не се грижи за моята душа.
6 (C)Господи, Тебе призовах и казах:
„Ти си мое прибежище,
мой дял в земята на живите.
7 Вслушай се в моето ридание, защото станах твърде незначителен;
избави ме от онези, които ме преследват, защото те са по-силни от мене.
8 Изведи от затвора душата ми, за да славя Твоето име.
Праведните се събират около мене,
защото Ти се грижиш за мене.“
Молитва за избавление от враговете
143 Псалом на Давид.
Господи, чуй молитвата ми,
вслушай се в молбите ми заради Своята вярност;
отговори ми според Своята правда.
2 (D)Не влизай в съд със Своя служител,
защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.
3 (E)Защото врагът преследваше душата ми,
смаза на земята живота ми,
принуди ме да живея в тъмнина като онези,
които са умрели отдавна.
4 (F)И моят дух изнемощя,
сърцето ми се скова вътре в мене.
5 (G)Спомних си за отминалите дни,
замислих се за всичко, сторено от Тебе,
размишлявах за делата на Твоите ръце.
6 (H)Простирах към Тебе ръцете си;
душата ми жадува като суха земя.
7 (I)Господи, по-скоро ми отговори! Моят дух отпадна.
Не скривай лицето Си от мене
и няма да съм като тези, които слизат в гроб.
8 (J)Дай ми да чуя гласа на Твоята милост на разсъмване,
защото на Тебе се уповавах.
Извести ми пътя, по който да вървя,
защото към Тебе издигнах душата си.
9 Господи, избави ме от моите врагове –
при Тебе намерих убежище.
10 (K)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си моят Бог.
Твоят благ Дух ще ме води по равен път.
11 Господи, запази ме жив заради Своето име.
Избави от беди душата ми заради Своята правда.
12 (L)И със Своята милост унищожи моите врагове
и погуби всички, които измъчват душата ми,
защото аз съм Твой служител.
Терзанията на пророка
7 „Господи, увличаше ме и аз бях увлечен. Ти си по-силен от мене и надви. Ставах за присмех всеки ден, всеки се гаври с мене. 8 Защото, щом заговоря, трябва да викам, трябва да викам: ‘Насилие’ и ‘Разрушение’, защото словото на Господа ми причини позор и присмех цял ден. 9 (A)Тогава кажа ли: ‘Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му’, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога. 10 Защото слушах шушукане от мнозина: ‘Ужас отвсякъде.’ ‘Обвинявайте и ще го обвиним’ – казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. ‘Може би – казват – той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.’ 11 Но Господ е с мене като страховит герой. Затова гонителите ми ще се препънат и няма да надвият. Те ще бъдат посрамени много, защото не постъпваха разумно. Срамът им ще бъде вечен, никога няма да се забрави.
14 Затова, възлюбени, бягайте от идолослужението! 15 Говоря като на разумни хора – вие преценете това, което казвам. 16 (A)Чашата на благословението, която благославяме при богослужението, не е ли общение с Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с Христовото тяло? 17 (B)Понеже хлябът е един, едно тяло сме и ние, многото, защото всички се причастяваме от единия хляб.
27 Така че който яде от този хляб и пие от чашата на Господа недостойно, той е виновен пред тялото и кръвта на Господа. 28 Но нека човек изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. 29 Защото, който яде и пие не както подобава[a], той яде и пие от своето осъждане, понеже не разпознава тялото на Господа[b]. 30 Затова сред вас има много немощни и болни, а и умират доста. 31 Защото, ако бяхме изпитвали себе си, нямаше да бъдем осъждани. 32 Когато пък сме така осъждани, това е наказание от Господа, за да не бъдем осъдени после заедно със света.
Първосвещеническата молитва на Иисус Христос
17 (A)Иисус изрече всичко това, вдигна очи към небето и каза: „Отче! Дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти 2 (B)според властта, която си Му дал над всяка плът[a], за да даде вечен живот на всички, които си Му дал. 3 А вечен живот е това – да познават Тебе, Единствения Истински Бог, и пратения от Тебе Иисус Христос. 4 (C)Аз Те прославих на земята, извърших делото, което Ми бе възложил да изпълня. 5 (D)А сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, която имах у Тебе преди да съществува светът.
6 (E)Открих Твоето име на хората, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде и спазиха Твоето слово. 7 Сега разбраха, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе. 8 (F)Защото им предадох словата, които Ти Ми даде, и те приеха и разбраха наистина, че съм излязъл от Тебе, и повярваха, че Ти си Ме изпратил.
9 Аз се моля за тях. Не за света се моля, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои. 10 (G)И всичко Мое е Твое; и Твоето – Мое, и се прославих чрез тях. 11 Не съм вече в света, но те са в света, а Аз идвам при Тебе. Отче Свети, опази ги чрез Своето име – тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме Ние. 12 (H)Когато бях с тях, Аз ги пазех чрез Твоето име[b]. Тези, които си Ми дал, опазих и никой от тях не погина освен сина на гибелта, за да се сбъдне Писанието. 13 (I)А сега идвам при Тебе и казвам това, докато съм в света, за да имат у себе си пълна Моята радост. 14 (J)Аз им предадох Твоето слово и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него. 15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. 16 Те не са от света, както и Аз не съм от света. 17 (K)Освети ги чрез Своята истина; Твоето слово е истина. 18 (L)Както Ти изпрати Мене в света, така и Аз изпратих тях в света. 19 И за тях Аз посвещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за тези, които чрез тяхното слово вярват в Мене: 21 (M)да бъдат всички едно – както Ти, Отче, си в Мене и Аз – в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил. 22 И славата, която Ми бе дал, Аз дадох на тях, за да бъдат едно, както Ние сме едно. 23 (N)Аз съм в тях и Ти си в Мене, за да бъдат в пълно единство и светът да разбере, че Ти си Ме изпратил и си ги обикнал, както обикна Мене.
24 (O)Отче, тези, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да гледат Моята слава, която си Ми дал, защото Ти Ме обикна преди сътворяването на света. 25 (P)Отче праведни! Светът не Те позна. Но Аз Те познах, а и те познаха, че Ти си Ме изпратил. 26 (Q)Аз им възвестих Твоето име и ще го възвестявам, та любовта, с която си Ме обикнал, да бъде в тях и Аз – в тях.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.