Book of Common Prayer
Молитва за Божий съд при страдания
55 (A)За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в молитвата ми
и не пренебрегвай молбата ми.
3 Чуй ме и ми отговори.
Безпокоя се в грижата си и стена
4 от гласа на врага,
заради притеснението от нечестивия,
понеже ми приписват беззакония
и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери вътре в мене
и смъртен ужас ме нападна.
6 Страх и трепет ме връхлетяха,
ужас ме обзе.
7 (B)И аз казах: „Кой би ми дал криле на гълъб?
Щях да отлетя и да намеря покой.
8 Ето бих отлетял далече
и щях да нощувам в пустинята.
9 Побързал бих да се скрия
в прибежище от силния вятър и бурята.“
10 Господи, раздели и объркай техните езици,
защото виждам насилия и разпри в града.
11 Обикалят върху стените му денем и нощем,
злодейства и злини са в него.
12 Всред него вилнее нечестие.
Насилието и измамата не напускат площадите му.
13 Ако враг бе ме похулил,
щях да понеса това;
и ако някой се бе отнесъл високомерно към мене,
бих се скрил от него.
14 (C)Но това си ти, човек, на мене равен,
мой другар и близък мой приятел!
15 Споделяхме мисли с доверие,
ходехме заедно сред множеството в Божия храм.
16 Смърт да ги сполети тези клеветници!
Да слязат живи у преизподнята,
понеже има злодейства в жилището им и вътре в тях.
17 Аз пък ще призова Бога
и Господ ще ме спаси.
18 Вечер, сутрин и по пладне ще въздишам и ще стена,
и Той ще чуе моя глас.
19 Той ще избави моята душа от онези, които ме нападат, и ще ми дари мир,
защото мнозина са против мене.
20 (D)Бог, Който от вечност седи на трона,
ще чуе и ще им отговори,
понеже у тях няма промяна
и те не се боят от Бога.
21 Враждуващият простря ръце срещу онези, които бяха в мир с него,
той оскверни своя съюз.
22 (E)Устата му са по-мазни от масло,
но вражда владее сърцето му.
Думите му са по-меки от маслиново масло,
но са като остри мечове.
23 (F)Възложи на Господа своето бреме и Той ще те подкрепи.
Той няма да допусне никога праведният да падне.
24 Но Ти, Боже, ще ги хвърлиш в дълбоката яма.
Кръвожадни и измамници няма да изживеят и половината от дните си,
а аз се уповавам на Тебе, Господи.
Плач за оскверненото светилище
74 Поучение на Асаф.
Боже, защо ни отхвърли завинаги,
защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?
2 (A)Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност,
който спаси като начало на Своето наследство.
Спомни си и тази планина Сион, на която се засели.
3 Простри ръцете Си към вековните развалини.
Врагът разруши всичко в светилището.
4 Твоите врагове крещят сред храма Ти.
Поставиха своите знаци за знамена.
5 Приличаха на секачи в гъсталак.
6 Ето разбиват в него всички украси
с брадви и чукове.
7 (B)Запалиха Твоето светилище
и оскверниха жилището на Твоето име.
8 Замислиха да ни изтребят до крак
и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 Знамения за нас не се виждат.
Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае – докога още?
10 (C)Докога, Господи, врагът ще ни укорява
и противникът ще пренебрегва Твоето име?
11 (D)Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си?
Извади я от дрехата Си и ги изтреби.
12 Бог е мой цар от древността.
Той е спасението по земята.
13 (E)Ти раздели морето със силата Си
и строши главите на водните чудовища.
14 (F)Строши главата на левиатана[a]
и я даде за храна на пустинните животни.
15 Ти раздели извори и потоци,
пресуши буйни реки.
16 (G)Твой е денят, също и нощта.
Ти създаде светлината и слънцето.
17 Ти установи всички граници на земята,
направи лятото и зимата.
18 Спомни си, че врагът хулеше Господа;
един безумен народ пренебрегва Твоето име.
19 Не давай на зверовете душата на Своята гургулица!
Не забравяй живота на Своите сиромаси.
20 Погледни към Своя завет[b]!
Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.
21 Не оставяй потиснатият да се върне посрамен!
Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!
22 Стани, Боже, защити делото Си;
припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.
23 Не забравяй вика на Твоите противници,
растящия рев на въстаналите против Тебе.
5 (A)Така казва Господ: „Проклет да е онзи човек, който се уповава на човек, и плът прави своя сила, и чието сърце се отклонява от Господа. 6 И ще бъде като храст в пустинята, така че няма да види, когато дойде добро, но ще обитава на изсъхнали места в пустинята, в солена и ненаселена страна.
7 (B)Благословен да бъде онзи човек, който се уповава на Господа и чиято надежда е Господ. 8 (C)И ще бъде като дърво, засадено при вода, което навред разпростира корените си при поток, така че няма да се бои, когато настъпи пек, но листата му ще се зеленеят и няма да се бои в суша, нито ще престане да дава плод.
9 Сърцето е лукаво повече от всичко и порочно – кой може да го разбере? 10 (D)Аз, Господ, подлагам на изпитание сърцето, изследвам вътрешностите, за да въздам на всеки според неговия път, според плода на делата му.
14 (A)Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен, защото Ти си моя слава. 15 Ето те ми казват: ‘Къде е словото Господне? Нека дойде!’ 16 Но аз не побягнах от пастирството и от това да не Те следвам, нито желаех скръбния ден. Ти знаеш! Това, което е излязло от устните ми, беше пред Твоето лице. 17 Не бъди страшен за мене. Ти си мое прибежище в ден на бедствие.
4 И тъй, възлюбени и въжделени мои братя, моя радост и венец! Бъдете твърди във вярата в Господа, възлюбени.
Последни наставления
2 Моля Еводия, моля и Синтихия да бъдат единомислени в името на Господа. 3 (A)Да, моля и тебе, искрени сътруднико, помагай на тези, които работиха за благовестенето заедно с мене, с Климент и с другите ми сътрудници, чиито имена са в книгата на живота.
4 (B)Радвайте се винаги в името на Господа; и пак ще кажа: радвайте се. 5 (C)Нека вашата доброта бъде известна на всички хора. Господ е близо. 6 (D)Не се тревожете за нищо, но при всички случаи изричайте с благодарност пред Бога своите прошения чрез молитва и моление. 7 (E)Тогава Божият мир, който превъзхожда всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в единство с Иисус Христос.
8 И така, братя, мислете само за това, което е истинно, което е достойно, което е справедливо, което е чисто, което е достойно за обич, което е добро, за това, което е добродетел, което е похвално[a]. 9 (F)Това, което научихте, приехте, чухте и видяхте от мене, него вършете. Тогава Бог на мира ще бъде с вас.
Благодарност за положените грижи
10 Аз много се зарадвах в името на Господа, че вече отново почнахте да се грижите за мене. Вие полагахте грижи за мене и преди, но нямахте сгодно време за това. 11 Не казвам това поради недоимък, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам – 12 знам да живея и в оскъдица, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак: и сит да бъда, и глад да търпя, и в изобилие да живея, както и в лишение. 13 (G)Всичко мога чрез Христос[b], Който ми дава сила.
Иисус Христос говори за Своята смърт
27 (A)Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: ‘Отче, избави Ме от този час’? Но затова и дойдох – за този час. 28 Ще кажа: ‘Отче, прослави името Си!’“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“ 29 А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“ 30 Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас. 31 (B)Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън. 32 (C)(D)И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“ 33 А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре.
34 Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“ 35 (E)Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас[a]. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината[b].“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.