Book of Common Prayer
Утринна молитва за защита
5 За първия певец, на духови инструменти. Давидов псалом.
Послушай, Господи, думите ми;
внимавай в размишлението ми,
2 (A)слушай гласа на вика ми, Царю мой и Боже мой;
защото на Тебе се моля.
3 (B)Господи, в ранно утро ще чуеш гласа ми;
в ранно утро ще отправям молитвата си към Теб и ще очаквам.
4 Защото Ти не си Бог, Който се наслаждава на беззаконие;
нечистият няма да живее при Тебе,
5 (C)нито ще устоят горделивите пред Твоите очи.
Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;
6 (D)ще изтребиш онези, които говорят лъжа;
Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.
7 (E)Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти;
с благоговение към Тебе ще се поклоня към святия Твой храм.
8 (F)Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми
направи пътя Си ясен пред мене.
9 (G)Защото непоколебимост няма в устата на нито един от тях,
сърцето им е същинско нечестие.
Гроб отворен е гърлото им;
с езика си ласкаят.
10 (H)Смятай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили;
изрини ги поради многото им престъпления,
защото са се повдигали против Тебе.
11 (I)Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе;
винаги ще се радват, защото Ти си им покровител;
и ще ликуват в Теб онези, които обичат Твоето име.
12 (J)Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния,
ще го покриеш с благоволение като с щит.
Молитва на каещия се грешник
6 (K)За първия певец, на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом.
Господи, не ме изобличавай в гнева Си,
нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2 (L)Смили се над мене, Господи, защото изнемощях;
изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3 (M)Също и душата ми е твърде смутена;
но Ти, Господи, докога?
4 Върни се, Господи, избави душата ми;
спаси ме заради милосърдието Си;
5 (N)защото в смъртта не се споменава за Тебе;
в преизподнята[a] кой ще Те славослови? в
6 Уморих се от въздишането си;
всяка нощ обливам леглото си,
със сълзите си измокрям постелята си.
7 (O)Окото ми вехне от скръб,
старее поради всичките ми противници.
8 (P)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие,
защото Господ е чул гласа на плача ми;
9 Господ е послушал молбата ми.
Господ ще приеме молитвата ми.
10 Ще станат за срам и много ще се смутят всичките ми неприятели;
ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
Молитва за справедливост и надежда в Божията помощ
10 (По славянски, част от 9-и.)
(21) Защо, Господи, стоиш надалеч?
Защо се криеш по време на неволя?
2 (A)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва;
те се хващат в лукавствата, които онези измислят.
3 (B)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си;
и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 (C)Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири.
Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 (D)Неговите пътища са винаги упорити;
Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му;
той презира[a] всичките си противници.
6 (E)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя,
от род в род няма да изпадна в злощастие.
7 (F)Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие;
под езика му има злоба и беззаконие.
8 (G)Седи в засада в селата,
в скришни места, за да убие невинния;
очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 (H)Причаква скришно като лъв в рова си,
причаква, за да грабне сиромаха;
сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 Навежда се, снишава се;
и безпомощните падат в ноктите му[b].
11 (I)Казва в сърцето си: Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 (J)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си;
да не забравяш кротките.
13 Защо нечестивият презира Бога
и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?
14 (K)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението,
за да ги хващаш в ръката Си;
на Тебе се поверява безпомощният;
Ти си помощник на сирачето.
15 (L)Строши мишцата на нечестивия;
издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 (M)Господ е цар до вечни векове;
народите са изчезнали от земята Му.
17 (N)Господи, послушал си желанието на кротките;
ще утвърдиш сърцето им;
ще направиш внимателно ухото Си,
18 (O)за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения,
така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
Молитва на упование в Бога
11 (P)За първия певец. Давидов псалом.
На Господа уповавам.
Как казвате на душата ми:
Бягай в гората като птица?
2 (Q)Понеже, ето, нечестивите опъват лък,
приготвят стрелите си на тетивите,
за да стрелят в тъмно по онези, които са с право сърце.
3 (R)Защото основите се разориха;
а праведният какво е извършил?
4 (S)Господ е в святия Си храм,
Господ, Чийто престол е на небето;
очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките синове.
5 (T)Господ изпитва праведния;
а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.
6 (U)Над нечестивите ще хвърли примки;
огън, сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.
7 (V)Защото праведният Бог обича правдата;
праведният човек ще гледа лицето Му.
38 (A)И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.
39 (B)Свещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон!
40 И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им.
41 А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван?
42 (C)Докато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.
43 А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.
44 Царят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ванайя, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле.
45 Свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули.
46 (D)При това Соломон седна на престола на царството.
47 (E)Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си.
48 (F)Царят още говорѝ така: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.
49 Тогава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си.
50 (G)А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника.
51 Тогава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.
52 (H)А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен.
53 И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.
Завещание и смърт на Давид
2 (I)Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон:
2 (J)Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен.
3 (K)Пази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш;
4 (L)за да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.
24 (A)Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.
26 (B)Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
27 Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.
28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!
29 (C)А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.
30 Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.
31 (D)И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.
32 (E)А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.
Пътуването за Рим
27 (F)И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 (G)И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 (H)На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
4 И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
5 И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.
7 И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.
8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.
28 (A)А научете притчата от смокинята: Когато клоните ѝ вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;
29 също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.
30 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.
31 (B)Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
32 А за онзи ден или час никой не знае – нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.
33 (C)Внимавайте, бдете и се молете; защото не знаете кога ще настане времето.
34 (D)Понеже това ще бъде, както човек, който отиде в чужбина, като остави къщата си и даде власт на слугите си – на всеки отделна работа, а на вратаря заповяда да бди.
35 (E)Затова бдете (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта ли или посред нощ, или когато пеят петлите, или сутринта),
36 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.
37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете!
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.