Book of Common Prayer
Величието на Господа
93 (A)Господ царува; облечен е с величие;
облечен е Господ и опасан с мощ;
също и вселената е утвърдена така,
че да не може да се поклати.
2 (B)От векове е утвърден Твоят престол;
Ти си от вечността.
3 Господи, пороите издигнаха,
пороите издигнаха гласа си;
пороите издигнаха бученето си.
4 (C)Господ, Който е нависоко,
е по-силен от гласовете на големи води,
от силните морски вълни.
5 Твоите свидетелства са твърде верни;
на Твоя дом, Господи, подобава святост завинаги.
Поклонение пред Господа
96 (A)Пейте на Господа нова песен,
пейте на Господа, всички земи.
2 Пейте на Господа, благославяйте името Му,
благовествайте от ден в ден извършеното от Него избавление.
3 Възвестявайте между народите славата Му,
между всички племена – чудесните Му дела.
4 (B)Защото Господ е велик и твърде достохвален,
достопочитаем е повече от всички богове.
5 (C)Защото всички богове на племената са нищожества;
а Йехова е направил небесата.
6 Пред Него са блясък и величие,
сила и красота в светилището Му.
7 (D)Отдайте на Господа, всички родове на племената,
отдайте на Господа слава и сила;
8 отдайте на Господа славата, дължима на името Му;
принесете приноси и влезте в дворовете Му.
9 (E)Поклонете се на Господа в свята премяна;
треперете пред Него, всички земи.
10 (F)Кажете между народите: Господ царува;
а и при това вселената е утвърдена, за да не може да се поклати.
Той ще съди племената с правота.
11 (G)Нека се веселят небесата и нека се радва земята.
Нека бучи морето и всичко, което има в него.
12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях;
тогава ще пеят с радост всички дървета и гората
13 (H)пред Господа, защото Той иде,
защото иде да съди земята;
ще съди света с правда
и племената – във верността Си.
Прослава на Божията добрина
34 (A)Псалом на Давид, когато се престори на луд пред Авимелех[a], който го пусна да си отиде. На еврейски език, азбучен псалом.
Алеф Ще благославям Господа по всяко време,
похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 Бет(B)С Господа ще се хвали душата ми;
смирените ще чуят това и ще се зарадват.
3 Гимел(C)Величайте Господа с мен
и заедно нека възвеличим името Му.
4 Далет(D)Потърсих Господа; и Той ме послуша
и от всичките ми страхове ме избави.
5 Хе, Вав Погледнаха към Него; и светнаха очите им
и лицата им никога няма да се посрамят.
6 Зайн(E)Този сиромах извика; и Господ го послуша
и от всичките му неволи го избави.
7 Хет(F)Ангелът на Господа застава около онези, които се боят от Него, и ги избавя.
8 Тет(G)Вкусете и вижте, че Господ е благ;
блажен онзи човек, който уповава на Него.
9 Йод(H)Бойте се от Господа вие, Негови светии;
защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Каф(I)Лъвчетата търпят нужда и глад;
но онези, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Ламед(J)Елате, синове, послушайте мене;
ще ви науча на страх от Господа.
12 Мем(K)Желае ли човек живот,
обича ли дългоденствие, за да види добрини? –
13 Самех(L)Пази езика си от зло
и устните си от лъжливо говорене.
14 Айн(M)Отклонявай се от злото и върши доброто,
търси мира и се стреми към него.
15 Пе(N)Очите на Господа са върху праведните
и ушите Му – към техния вик.
16 Цади(O)Лицето на Господа е против онези, които вършат зло,
за да изтреби помена им от земята.
17 Коф(P)Праведните извикаха и Господ послуша,
и от всичките им беди ги избави.
18 Реш(Q)Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце,
и спасява онези, които са с разкаян дух.
19 Шин(R)Много са неволите на праведния;
но Господ го избавя от всички тях;
20 Тав(S)Той пази всичките му кости;
нито една от тях не се строшава.
21 (T)Злощастието ще затрие грешния;
и онези, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 (U)Господ изкупва душата на слугите Си;
и от онези, които уповават на Него, нито един няма да бъде осъден.
12 (A)И така, известиха на цар Давид, че Господ е благословил дома на Овид-едом и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде и пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едом в Давидовия град.
13 (B)И когато тези, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертва говеда и угоени телета.
14 (C)А Давид танцуваше пред Господа с всичката си сила и беше препасан с ленен ефод.
15 (D)Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и тръбен звук.
16 (E)А когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца и като видя, че цар Давид скачаше и танцуваше пред Господа, го презря в сърцето си.
17 (F)Донесоха Господния ковчег и го положиха на мястото му, сред шатъра, който Давид беше поставил за него. А Давид принесе всеизгаряния и мирни приноси пред Господа.
18 (G)И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и мирните приноси, благослови народа в името на Господа на Силите.
19 (H)Той раздаде на целия народ, т. е. на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб, по една мяра вино и по един наниз сухо грозде. Тогава целият народ си отиде, всеки в къщата си.
20 (I)А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне и каза: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
21 (J)А Давид отговори на Михала: Пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господния народ, над Израил – да! – пред Господа танцувах.
22 И ще се унижа още повече и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говориш, от тях ще бъда почитан.
23 Затова Михала, Сауловата дъщеря, остана бездетна до деня на смъртта си.
7 (A)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 (B)Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите.
10 (C)И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 (D)Защото е писано:
„Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен
и всеки език ще славослови Бога.“
12 (E)И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
43 На другия ден Исус реши да отиде в Галилея; и намери Филип и му каза: Ела след Мен.
44 (A)А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър.
45 (B)Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона и за Когото писаха пророците, Исус, Йосифовия син, Който е от Назарет.
46 (C)Натанаил му каза: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му отвърна: Ела и виж.
47 (D)Исус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
48 Натанаил Го попита: Откъде ме познаваш? Исус му отговори: Преди да те повика Филип, те видях, когато беше под смокинята.
49 (E)Натанаил му каза: Учителю, Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар.
50 Исус му отговори: Понеже ти казах: Видях те под смокинята, затова ли вярваш? Повече от това ще видиш.
51 (F)И му каза: Истина, истина ви казвам: Отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да се възкачват и слизат над Човешкия Син.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.