Book of Common Prayer
Зов за помощ в беда
70 (A)За първия певец, Давидов псалом, за спомен[a].
Боже, побързай да ме избавиш;
Господи, побързай да ми помогнеш.
2 (B)Нека се посрамят и се смутят
онези, които търсят душата ми;
нека се обърнат назад и се опозорят
онези, които се наслаждават на злощастието ми.
3 (C)Нека се обърнат назад поради срама си
онези, които казват: О, хохо!
4 Нека се радват и се веселят в Тебе
всички, които Те търсят;
онези, които обичат спасението Ти,
нека казват винаги: Да се величае Бог.
5 (D)А аз съм сиромах и беден;
Боже, побързай да дойдеш при мене;
помощ моя и избавител мой си Ти;
Господи, да не се забавиш.
Молитва на преклонни години
71 (E)На Тебе, Господи, уповавам;
да не се посрамя никога.
2 (F)Избави ме в правдата Си и ме освободи;
приклони към мен ухото Си и ме спаси.
3 (G)Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам.
Ти си разрешил спасението ми,
защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 (H)Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия,
от ръката на законопрестъпника и насилника.
5 (I)Защото Ти, Господи Йехова, си моя надежда;
на Тебе съм уповавал от младостта си.
6 (J)Ти си ми бил опора от рождението ми;
от утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел;
за Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 (K)Като чудовище съм станал за мнозина;
но Ти си ми сигурно прибежище.
8 (L)Устата ми ще се пълнят всеки ден
с хваление и славене към Тебе.
9 (M)Не ме отхвърляй по време на старостта ми;
не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 (N)защото неприятелите ми за мене говорят
и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си
11 и казват: Бог го е изоставил;
погнете го и го хванете, защото няма кой да го избави.
12 (O)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 (P)Нека се посрамят и бъдат изтребени противниците на душата ми;
нека се покрият с укор и срам онези, които искат зло за мене.
14 Но аз винаги ще се надявам
и ще Те хваля все повече и повече.
15 (Q)Устата ми цял ден ще разказва за правдата Ти и избавлението, което ми вършиш,
защото не мога да ги изброя.
16 Ще дойда и ще хваля великите дела на Господа Йехова.
Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми;
и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 (R)Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй,
докато не разглася силата[b] Ти на бъдещия род,
Твоята мощ – на всички бъдещи поколения.
19 (S)Също и правдата Ти, Боже, стигна нависоко.
Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 (T)Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения,
пак ще ме съживиш
и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Ще уголемиш величието ми
и отново ще ме утешиш.
22 (U)И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Теб и Твоята вярност;
на Тебе, Святи Израилев, ще пея хваление с арфа,
23 (V)ще се радват много устните ми, когато Те славословя,
също и душата ми, която си изкупил.
24 (W)Езикът ми също така ще приказва за правдата Ти всеки ден,
защото станаха за срам – защото се смутиха – онези, които искат зло за мене.
Молитва за избавление на народа
74 (A)Асафово поучение.
Боже, защо си ни отхвърлил завинаги?
Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 (B)Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността,
което си изкупил да бъде племето[a], което ще имаш за наследство;
спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания,
към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 (C)Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти;
поставиха своите знамена за знамения.
5 Станаха познати като хора, които вдигат брадва
върху гъсти дървета;
6 (D)и сега всичките му ваяни изделия
те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 (E)Предадоха на огън светилището Ти;
оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
8 (F)Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем.
Изгориха всички богослужебни домове по земята.
9 (G)Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк,
нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
10 Докога, Боже, противникът ще укорява?
Довека ли врагът ще хули името Ти?
11 (H)Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти?
Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.
12 (I)А Бог е от древността мой Цар,
Който извършва избавления сред земята.
13 (J)Ти си раздвоил морето със силата Си;
Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 (K)Ти си строшил главите на Левиатан,
дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.
15 (L)Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци;
пресушил си реки непресъхвали.
16 (M)Твой е денят, Твоя е нощта;
Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 (N)Ти си поставил всички предели по земята;
Ти си направил лятото и зимата.
18 (O)Помни това, че врагът е укорил Господа
и че безумни хора са похулили Твоето име.
19 (P)Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си;
не забравяй завинаги живота[b] на Твоите немотни.
20 (Q)Зачети завета Си,
защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да не се върне назад посрамен;
сиромахът и бедният да хвалят името Ти.
22 (R)Стани, Боже, защити Своето дело;
помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си;
размирието на онези, които се повдигат против Тебе,
постоянно се умножава.
4 (A)А когато Исвостей, Сауловият син, чу, че Авенир умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и всички израилтяни се смутиха.
2 (B)Сауловият син Исвостей имаше двама мъже пълководци. Името на единия беше Ваана, а на другия – Рихав, синове на виротянина Римон от вениаминците (защото и Вирот се числеше към Вениамин;
3 (C)а виротяните бяха побегнали в Гетаим, където са били пришълци до днес).
4 (D)А Сауловият син Йонатан имаше син, болен в краката. Той бил на петгодишна възраст, когато дошло известие от Езраел за Саул и Йонатан, и неговата бавачка го беше вдигнала и побегнала; и като бягала, го изпуснала и той бил осакатен. Името му беше Мемфивостей.
5 И Рихав и Ваана, синовете на виротянина Римон, отидоха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостей, който лежеше на легло по обяд.
6 (E)Влязоха вътре в къщата уж да вземат жито и го удариха в корема; а Рихав и брат му Ваана избягаха.
7 Защото когато влязоха в къщата и той лежеше на легло в спалнята си, нараниха го, умъртвиха го и му отсякоха главата. И като му взеха главата, вървяха през полето цялата нощ.
8 (F)Те донесоха главата на Исвостей при Давид в Хеврон. Тогава казаха на царя: Ето главата на Исвостей, син на врага ти Саул, който искаше да отнеме живота ти. Днес Господ въздаде на Саул и потомците му заслуженото за господаря ни, царя.
9 (G)А Давид отговори на Рихав и брат му Ваана, синовете на виротянина Римон, следното: Заклевам се в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие,
10 (H)когато един човек ми извести: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванах го и го убих в Сиклаг, – това беше наградата, която му дадох за известието му, –
11 (I)а колко повече, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в собствената му къща, на леглото му. Няма ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и да ви изтребя от земята!
12 (J)Тогава Давид заповяда на слугите си; и те ги убиха. И като отсякоха ръцете и краката им, ги обесиха при водоема в Хеврон. А главата на Исвостей взеха и я заровиха в Авенировия гроб в Хеврон.
25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26 (A)внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.
27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.
28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.
29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;
30 (B)и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
31 (C)А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.
32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.
34 (D)И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.
36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.
37 (E)Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.
38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни[a], се уплашиха;
39 (F)и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.
40 (G)А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.
Порицание на фарисеите
7 (A)Около Исус се събраха фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Йерусалим
2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти ръце, т. е. немити.
3 (Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си умият ръцете до лактите;
4 и когато се връщат от пазар, не ядат, преди да са се очистили. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове и легла.)
5 (B)И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?
6 (C)А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано:
„Този народ Ме почита с устните си,
но сърцето им стои далеч от Мен.
7 (D)Обаче напразно Ме почитат,
като преподават за поучение човешки заповеди.“
8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на стомни и чаши; и правите много други неща.
9 И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!
10 (E)Защото Моисей каза: „Почитай баща си и майка си“, и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“
11 (F)Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, което значи подарено на Бога,
12 вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.
13 И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това.
Кое прави човека нечист
14 (G)И пак повика народа и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.
15 (H)Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, да може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16 (I)Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
17 (J)И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
18 А Той им отвърна: Нима и вие сте така неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля отзад. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти.)
20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
21 (K)Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
23 Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.