Book of Common Prayer
1-2 Началнику на хора. Псалом Давидов.
Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава;
3 укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците,
4 (A)които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си – язвителните си думи,
5 за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят.
6 (B)Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?
7 (C)Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето.
8 Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;
9 (D)с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях.
10 (E)И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.
11 (F)А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце.
(Псалом Давидов.)
98 (A)Господ царува: да треперят народите! Той седи на херувими: да се тресе земята!
2 Велик е Господ на Сион и високо е Той над всички народи.
3 (B)Да славят Твоето велико и страшно име: то е свето!
4 (C)И могъществото царево обича съд. Ти утвърди справедливостта; съд и правда Ти извърши у Иакова.
5 (D)Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: то е свето!
6 (E)Моисей и Аарон между свещениците и Самуил между ония, които призовават името Му, викаха към Господа, и Той ги слушаше.
7 (F)В облачен стълб Той им говореше; те пазеха Неговите заповеди и наредбите, които им беше дал.
8 Господи, Боже наш! Ти ги слушаше; Ти беше за тях Бог, Който прощава и наказва за делата им.
9 (G)Величайте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на светата Негова планина, защото свет е Господ, Бог наш.
(Псалом Давидов за сътворението на света.)
103 (A)Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2 (B)Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3 (C)Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.[a]
5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7 (E)От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9 (F)Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10 (G)Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 (H)Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15 (I)и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.
19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20 (J)Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21 (K)лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22 (L)Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24 (M)Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25 (N)А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26 (O)там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27 (P)Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28 (Q)Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо;
29 (R)скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат;
30 (S)пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32 (T)Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33 (U)Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35 (V)Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!
7 Обадиха на Саула, че Давид е дошъл в Кеил, и Саул рече: Бог го предаде в ръцете ми, защото той се затвори, като влезе в град, който има порти и завори.
8 И свика Саул целия народ на война, за да отиде срещу Кеил, да обсади Давида и людете му.
9 (A)Когато Давид узна, че Саул е намислил лошо против него, рече на свещеник Авиатара: донеси ефода (Господен).
10 И Давид рече: Господи, Боже Израилев! Твоят раб чу, че Саул иска да дойде в Кеил, да съсипе града заради мене.
11 Ще ме предадат ли кеилци в ръцете му? И ще дойде ли тук Саул, както чу твоят раб? Господи, Боже Израилев, яви на раба си. И рече Господ: ще дойде.
12 И Давид рече: ще предадат ли кеилци мене и моите люде в Саулови ръце? И Господ рече: ще предадат.
13 Тогава стана Давид и людете му, около шестстотин души, излязоха от Кеил и отидоха, накъдето можеха. А на Саула обадиха, че Давид побягнал от Кеил, и тогава той отмени похода.
14 (B)А Давид прекарваше в пустинята по непристъпни места и сетне на планината в пустиня Зиф. Саул го търсеше всеки ден; но Бог не предаде Давида в ръцете му.
15 И Давид видя, че Саул е излязъл да търси душата му; Давид беше тогава в пустиня Зиф, в гората.
16 И Сауловият син Ионатан стана, дойде при Давида в гората и го укрепи с надежда на Бога,
17 (C)и му рече: не бой се, защото ръката на баща ми Саула няма да те намери, и ти ще царуваш над Израиля, аз пък ще бъда втори след тебе; и Саул, баща ми, знае това.
18 Тогава сключиха помежду си завет пред лицето на Господа; и Давид остана в гората, а Ионатан отиде у дома си.
33 (A)О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
34 (B)Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?
35 (C)Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.
12 (D)И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,
2 (E)и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
14 (A)Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15 (B)и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16 Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17 също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18 а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20 И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21 (C)Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25 и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26 А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27 затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28 вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29 (D)защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30 (E)а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.