Book of Common Prayer
Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
4 Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
6 смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
8 защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
9 Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
10 Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
11 Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.
12 (E)Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
13 А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
14 (F)аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
15 и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
17 И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
18 Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
19 (G)Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
20 А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
21 (H)и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
22 Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
23 побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!
24 (A)Давид се скри в полето. Настъпи нов месец, и царят седна да обядва.
25 Царят седна на мястото си, както винаги, на седалището до стената. Ионатан стана, и Авенир седна до Саула; а мястото на Давида остана празно.
26 (B)Него ден Саул не каза нищо, защото помисли, че това е случайно, че Давид е нечист, не се е очистил.
27 Настъпи и вторият ден на новия месец, а мястото на Давида оставаше празно. Тогава Саул рече на сина си Ионатана: защо синът Иесеев не дойде на обед нито вчера, нито днес?
28 Ионатан отговори на Саула: Давид измоли от мене да отиде във Витлеем,
29 като казваше: „пусни ме, понеже имаме в града роднинско жертвоприношение, и брат ми ме покани; затова, ако съм намерил благоволение в твоите очи, да отида и да се повидя с братята си“, затова той и не дойде на царския обяд.
30 Тогава Саул се много разгневи на Ионатана и му рече: недостойний и непокорний сине! нима не зная, че си се сдружил с Иесеевия син за срам на себе си и за срам на майка си!
31 Защото през всички дни, докле Иесеевият син живее на земята, няма да устоиш ни ти, ни царството ти; а сега прати и го доведи при мене, понеже е обречен на смърт.
32 Ионатан отговори на баща си Саула и му рече: защо да се убива? какво е сторил?
33 (C)Тогава Саул хвърли копие върху него, за да го убие. И Ионатан разбра, че баща му се е решил да убие Давида.
34 Ионатан стана от трапезата много разгневен, и не обядва на втория ден от новия месец, защото скърбеше за Давида, и защото баща му го обиди.
35 На другия ден сутринта Ионатан излезе на полето, по времето, което бе определил на Давида, и едно малко момче с него.
36 И той рече на момчето: тичай, търси стрелите, които пущам. Момчето се затече, а той пущаше стрелите тъй, че те летяха по-далеч от момчето.
37 И момчето се затече натам, накъдето Ионатан пущаше стрелите, и Ионатан завика подир момчето и рече: гледай, стрелата е отпреде ти.
38 Ионатан пак викаше подир момчето: по-скоро тичай, не се спирай. И момчето събра Ионатановите стрели и дойде при господаря си.
39 А момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха, каква е работата.
40 Тогава Ионатан даде оръжието си на момчето, което беше с него, и му рече: иди и го занеси в града.
41 Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.
42 (D)Ионатан рече на Давида: иди си смиром; а това, в което се клехме двама в името Господне, думайки: „Господ да бъде между мене и тебе, между моето семе и твоето семе“, да бъде навеки.
13 (A)В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел.
2 (B)Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал.
3 (C)Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха.
4 И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.
5 (D)И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник.
6 Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,
7 който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.
8 (E)А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата.
9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед
10 (F)и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища?
11 И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.
12 Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.
23 (A)И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.
24 А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?
25 Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?
26 (B)Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?
27 И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:
28 тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.
3 (C)И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка.
2 ИГо следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.
3 А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.
4 Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.
5 И, като ги изгледа с гняв, нажален по-ради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.
6 (D)Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.