Book of Common Prayer
Молитва за царя
72 Псалом за Соломон[a].
Боже, дай Твоето правосъдие на царя
и правдата Си – на царския син,
2 (A)за да съди Твоя народ с правда
и угнетените Ти – с правосъдие.
3 (B)Планините ще донесат мир на народа
и хълмовете – мир с правда.
4 (C)Той ще съди справедливо угнетените между народа,
ще избави синовете на бедните и ще смаже насилника.
5 (D)Ще се боят от Тебе, докато трае слънцето
и докато съществува луната, от родове в родове.
6 (E)Той ще слезе като дъжд върху окосена ливада,
като ситен дъжд, който оросява земята.
7 (F)В неговите дни ще цъфти праведният
и мир ще изобилва, докато трае луната.
8 (G)Той ще владее от море до море
и от Ефрат[b] до краищата на земята.
9 (H)Пред него ще коленичат жителите на пустинята;
и неприятелите му ще лижат пръстта.
10 (I)Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци;
царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.
11 (J)Да! Ще му се поклонят всички царе,
всичките народи ще му слугуват.
12 (K)Защото той ще избавя сиромаха, когато вика,
и угнетения, и безпомощния.
13 Ще се смили над сиромаха и немотния
и ще спаси душите на немотните.
14 (L)От угнетение и насилие ще изкупи душите им;
и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.
15 И ще живее; и на него ще бъде дадено от шевското злато;
винаги ще се възнася молитва за него
и цял ден ще го благославят.
16 (M)Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините;
плодът му ще се люлее като ливанската планина;
и жителите по градовете ще цъфтят като земната трева.
17 (N)Името му ще пребъдва довека;
името му ще се продължава, докато трае слънцето;
и ще се благославят в него хората;
всички народи ще го облажават.
18 (O)Благословен да е Господ,
Бог Израилев,
Който Един прави чудеса;
19 (P)и благословено да бъде славното Негово име довека;
и нека се изпълни със славата Му цялата земя.
Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Есеевия син Давид.
Елкана и Анна – родителите на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.
2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.
3 (B)Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.
4 (C)И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;
5 (D)а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.
6 (E)А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.
7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)
8 (F)Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9 (G)А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)
10 (H)И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.
11 (I)И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.
12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.
13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.
14 И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.
15 (J)А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.
16 (K)Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.
17 (L)Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
18 (M)А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19 (N)И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.
20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил[a]; защото си каза: От Господа го изпросих.
Исус Христос превъзхожда Моисей
3 (A)Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,
2 (B)Който беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей – в целия Негов дом.
3 (C)Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.
4 (D)Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.
5 (E)И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;
6 (F)а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си.
Възхвала на Бога Спасител
146 (A)Алилуя! Хвали Господа, душо моя.
2 (B)Ще хваля Господа, докато съм жив,
ще пея хваление на моя Бог, докато съществувам.
3 (C)Не уповавайте на князе,
нито на човешки син, в когото няма помощ.
4 (D)Излезе ли духът му, той се връща в земята си;
в същия този ден загиват намеренията му.
5 (E)Блажен онзи, чийто помощник е Якововият Бог,
чиято надежда е в Господа, неговия Бог,
6 (F)Който направи небето и земята,
морето и всичко, което е в тях – Който пази вярност до века;
7 (G)Който извършва правосъдие за угнетените,
Който дава храна на гладните.
Господ развързва вързаните.
8 (H)Господ отваря очите на слепите;
Господ изправя прегърбените;
Господ обича праведните,
9 (I)Господ пази чужденците;
поддържа сирачето и вдовицата;
а пътя на нечестивите преобръща.
10 (J)Господ ще царува довека,
твоят Бог, Сионе, от род в род. Алилуя!
Химн на Божието величие
147 (K)Хвалете Господа; защото е добро нещо
да пеем хваления на нашия Бог,
защото е приятно и хвалението е прилично.
2 (L)Господ съгражда Йерусалим,
събира Израилевите заточеници.
3 (M)Изцелява съкрушените в сърце
и превързва скърбите им.
4 (N)Изброява броя на звездите,
нарича ги всички по име.
5 (O)Велик е нашият Господ и голяма е силата Му;
разумът Му е безпределен.
6 (P)Господ укрепява кротките,
а нечестивите унижава до земята.
7 Пейте на Господа и Му благодарете,
пейте хваления с арфа на нашия Бог,
8 (Q)Който покрива небето с облаци,
приготвя дъжд за земята
и прави да расте трева по планините;
9 (R)Който дава храна на животните
и на гарвановите пилета, които пиукат.
10 (S)Не се наслаждава в силата на коня,
нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Господ има благоволение в онези, които се боят от Него,
в онези, които уповават на Неговата милост.
(По слав. 147.)
12 Славѝ Господа, Йерусалиме;
хвалѝ твоя Бог, Сионе;
13 защото Той укрепва лостовете на твоите порти,
благославя синовете ти сред теб.
14 (T)Установява мир в твоите предели,
насища те с най-изрядната пшеница.
15 (U)Изпраща заповедта Си по земята;
словото Му тича много бързо;
16 (V)дава сняг като въ̀лна,
разпръсква сланата като пепел,
17 хвърля леда Си като късове;
пред мраза Му кой може да устои?
18 (W)Пак изпраща словото Си и ги разтопява;
прави вятъра Си да духа и водите да текат.
19 (X)Възвестява словото Си на Яков,
наредбите Си и законите Си – на Израил.
20 (Y)Не е постъпил така с никой друг народ;
и те не са познали присъдите Му. Алилуя!
25 И така възникна спор между Йоановите ученици и един юдеин относно очистването.
26 (A)И дойдоха при Йоан и му казаха: Учителю, Онзи, Който беше с теб отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него.
27 (B)Йоан отговори: Човек не може да поеме върху себе си нищо, ако не му е дадено от небето.
28 (C)Вие сами сте ми свидетели, че казах: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
29 (D)Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така тази моя радост е пълна.
30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.