Book of Common Prayer
Божията милост към Неговия народ
106 (A)Алилуя. Славете Господа, защото е благ.
Защото Неговата милост трае довека.
2 (B)Кой може да изкаже великите дела на Господа
или да разгласи цялото Негово хваление?
3 (C)Блажени онези, които пазят правосъдие;
блажен онзи, който върши правда по всяко време.
4 (D)Помни ме, Господи, с благоволението,
което храниш към народа Си;
посети ме със спасението Си;
5 за да видя благоденствието на Твоите избрани,
за да се радвам във веселието на народа Ти,
за да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 (E)Съгрешихме ние и бащите ни,
беззаконие и нечестие извършихме.
7 (F)Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет,
не си спомняха многото Твои милости,
а се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 (G)При все това Бог ги избави заради името Си,
за да направи познато могъществото Си.
9 (H)Смъмра Червеното море и то изсъхна;
и така ги преведе през дълбочините като през пасбище
10 (I)и ги спаси от ръката на ненавистника им,
и ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 (J)Водите покриха противниците им;
не остана нито един от тях.
12 (K)Тогава повярваха на думите Му,
пееха Му хваления.
13 (L)Но скоро забравиха делата Му,
не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 (M)а се полакомиха твърде много в пустинята
и изпитаха Бога в безводната страна;
15 (N)и Той им даде това, което искаха;
прати обаче мършавост на душите им.
16 (O)Също и на Моисей те завидяха в стана
и на Господния светия Аарон.
17 (P)Земята се разтвори и погълна Датан,
и покри Авироновата дружина;
18 (Q)и огън се запали сред дружината им;
пламък изгори нечестивите.
19 (R)Те направиха теле в Хорив
и се поклониха на излят идол;
20 (S)така размениха Славата си
срещу подобие на вол, който яде трева!
21 (T)Забравиха своя Избавител, Бога,
Който беше извършил велики дела в Египет,
22 (U)чудесни дела в Хамовата земя,
страшни неща около Червеното море.
23 (V)Затова Той каза, че ще ги изтреби;
само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома,
за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 (W)Дори те презряха желаната земя,
не повярваха в Неговото слово,
25 (X)а зароптаха в шатрите си
и не послушаха гласа на Господа.
26 (Y)Затова Той им се закле[a],
че ще ги повали в пустинята
27 (Z)и че ще повали потомството им между народите,
и ще ги разпръсне по разни страни.
28 (AA)Също те се прилепиха към Ваалфегор
и ядоха жертви, принесени на мъртви богове.
29 И така предизвикаха Бога с делата си
дотолкова, че язвата направи пролом между тях.
30 (AB)Но стана Финеес и извърши посредничество,
и язвата престана;
31 (AC)и това му се вмени за правда
от род в род довека.
32 (AD)Също и при водите на Мерива те Го разгневиха,
така че нещастие сполетя Моисей заради тях;
33 (AE)защото се разбунтуваха против Духа Му
и Моисей говори несмислено с устните си.
34 (AF)При това те не изтребиха племената,
както Господ им беше заповядал,
35 (AG)а се смесиха с тези народи
и се научиха на техните дела;
36 (AH)така че служиха на идолите им,
които станаха примка за тях.
37 (AI)Да! Синовете си и дъщерите си
принесоха в жертва на бесовете
38 (AJ)и проляха невинна кръв –
кръвта на синовете и дъщерите си,
които пожертваха на ханаанските идоли;
и земята се оскверни от кръвопролития.
39 (AK)Така те се оскверниха от делата си
и блудстваха в действията си.
40 (AL)Затова гневът на Господа пламна против народа Му
и Той се погнуси от наследството Си.
41 (AM)Предаде ги в ръцете на народите;
и ги завладяха противниците им.
42 Неприятелите им продължиха да ги притесняват
и те останаха подчинени под ръката им.
43 (AN)Много пъти Той ги избавя;
но понеже намеренията им бяха бунтовнически,
затова се и унижиха поради беззаконието си.
44 (AO)Въпреки това обаче Той погледна към утеснението им,
когато чу вика им;
45 (AP)спомни си за тях Своя завет
и се разкая според голямата Си милост;
46 (AQ)също направи да ги съжаляват
всички, които ги бяха пленили.
47 (AR)Избавѝ ни, Господи, Боже наш,
и ни съберѝ измежду народите,
за да славословим Твоето свято име
и да тържествуваме с Твоята хвала.
48 (AS)Благословен да е Господ,
Израилевият Бог, отвека и довека;
и целият народ да каже: Амин. Алилуя.
Да не съблазняваме братята си
13 (A)Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така – никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън.
14 (B)Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само̀ по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто.
15 (C)Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 (D)И така, да не се хули това, което вие смятате за добро.
17 (E)Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.
18 (F)Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 (G)И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 (H)Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 (I)Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва.
22 (J)Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 (K)Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.
Възкресяването на дъщерята на Яир
40 А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 (A)И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му,
42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.
43 (B)И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой,
44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана.
45 (C)И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?.
46 (D)Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.
48 А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
49 (E)Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.
51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.
52 (F)И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи.
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 (G)Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
55 (H)И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.