Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
34 (A)Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
4 (B)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;
5 (C)да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
7 (D)защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
8 (E)Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.
10 (F)Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?
11 (G)Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;
12 връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.
13 През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.
14 Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.
15 (H)А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;
16 с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.
17 Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове.
18 (I)Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,
19 (J)за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
21 (K)разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“.
22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
23 (L)Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой!
24 Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;
25 да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“.
26 (M)В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.
27 (N)Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!
28 И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.
49 (A)Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми;
2 (B)и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше;
3 (C)и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, – в Тебе ще се прославя.
4 Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми – у Моя Бог.
5 И сега казва Господ, Който още от утроба Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Иакова, и да се събере при Него Израил; Аз съм почетен в очите на Господа, и Бог Мой е Моя сила.
6 (D)И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища.
4 (A)И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии;
2 (B)а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е – всеки от тях да се окаже верен.
3 Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя.
4 (C)Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ.
5 (D)Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.
6 (E)Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за някого си.
7 (F)Защото, кой те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?
8 Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас; о, да бяхте се възцарили, та и ние да царуваме с вас!
9 (G)Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света на Ангели и човеци.
10 Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11 Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12 (H)и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим;
13 хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14 Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15 (I)Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16 Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
(Псалом от Давида, когато се уреждаше земята му.)
96 (A)Господ царува: да се радва земята; да се веселят многобройните острови.
2 (B)Облак и мрак е около Него; правда и съд е основа на престола Му.
3 Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му.
4 (C)Неговите светкавици осветляват вселената; земята вижда и трепери.
5 Планини се топят като восък от лицето на Господа, от лицето на Господа на цяла земя.
6 (D)Небесата разгласят Неговата правда, и всички народи виждат Неговата слава.
7 (E)Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове![a]
8 Слуша Сион и се радва, веселят се дъщерите Иудини заради Твоите съдби, Господи,
9 (F)защото Ти, Господи, си висок над цяла земя, превъзвишен над всички богове.
10 (G)Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото! Той пази душата на Своите светии; от ръката на нечестивците ги избавя.
11 (H)Светлина свети над праведника, и на правите по сърце – веселие.
12 (I)Радвайте се, праведни, в Господа и славете паметта на светинята Му.
Псалом Давидов.
100 (A)Милост и съд ще възпявам; Тебе, Го-споди, ще пея.
2 (B)Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.
3 (C)Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи.
4 (D)Развратено сърце ще бъде прогонено от мене; злосторника не ще да зная.
5 Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня; оногова, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя.
6 (E)Очите ми са към верните на земята, за да пребъдват те с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми служи.
7 Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно; който говори лъжа, няма да остане пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие.
35 На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му.
36 И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.
37 Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.
38 А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш?
39 Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
40 Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41 Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);
42 (A)и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър – камък).
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.