Book of Common Prayer
63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня+. Боже, Ти си мой Бог; от ранина те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.
2 Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.
3 Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.
4 Така ще те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.
5 Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще Те славословят устата ми.
6 Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;
7 Понеже Ти си бил немощ на мене, И под сянката на твоите крила ще се радвам.
8 Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.
9 А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.
10 Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.
11 А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото име, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.
98 (По слав. 97). Пейте Господу нова песен, защото Той извърши чудесни дела: Неговата десница и Неговата света мишца Му спечелиха победа.
2 Господ изяви победата Си, Откри правдата Си пред народите.
3 Спомни милостта Си и верността Си към Израилевия дом; Всичките земни краища видяха спасението извършено от нашия Бог.
4 Възкликнете Господу, всички земи, Запейте и радвайте се, да! пейте хваления.
5 Славословете Господа с арфа, С арфа и с глас на псалмопеене.
6 С тръби и с глас на рог Радостно викайте пред Царя Господа.
7 Нека бучи морето и всичко що има в него, Вселената и ония, които живеят в нея;
8 Реките нека ръкопляскат, Нека се радват заедно и хълмовете,
9 Пред Господа; защото иде да съди земята; Ще съди вселената с правда, И племената с правота.
103 (По слав. 102). Давидов псалом. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене нека хвали светото Му име.
2 Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй не едно от всичките Му благодеяния.
3 Той е, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;
4 Който изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;
5 Който насища с блага душата ти* ти, Тъй щото младостта ти се подновява като на орел.
6 Господ извършва правда и правосъдие. За всичките угнетявани.
7 Направи Моисея да позное пътищата Му, И израилтяните делата Му.
8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века.
10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
11 Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
12 Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.
13 Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят.
14 Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.
15 Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.
16 Защото както преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.
17 Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците
18 На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 Господ е поставил престола Си на небето; И неговото царство владее над всичко.
20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му
21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.
22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.
47 Сниши се та седни в пръстта, девице, дъщерьо вавилонска; Седни на земята, а не на престол, дъщерьо халдейска; Защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.
2 Хвани ръчната мелница та мели брашно! Махни булото си, дигни полите си , Открий пищялите си , мини реките.
3 Голотата ти ще се открие, Да! срамотата ти ще се яви: Аз ще си възмъздя, И не ще се примиря с никого.
4 Името на нашия Изкупител е Господ на Силите. Светият Израилев.
5 Седи та мълчи, и влез в тъмнината, халдейска дъщерьо, Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
6 Разгневих се на людете Си, И предадох ги в ръката ти; Но ти не им показа милост, Ти си сложила твърде тежкия си хомот върху стареца;
7 И рекла си: До века ще бъда господарка; Та не си взела това присърце, Нито си помнила сетнината му.
8 Сега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, Която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга; Няма да стоя вдовица, Нито ще зная що е да се обезчадя, -
9 И двете тия неща ще дойдат върху тебе Внезапно, в един ден, Обезчадване и вдовство; В пълна мяра ще те постигнат Въпреки многото ти чародейства И голямото изобилие на обаянията ти.
10 Понеже си била дързостна в нечестието си, И си рекла: Никой не ме вижда, - Понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили, И си рекла в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга, -
11 Затова ще дойде върху теме зло, Без да можеш да я умилостивиш; Ще дойде внезапно върху тебе и опустошение, без да ти е било известно.
12 Приближи сега с обаянията си И с многото си чародейства, В които си се трудила от младостта си; Може би ще се ползуваш! може би ще уплашиш неприятеля !
13 Уморила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците, И предвещателите по новолунията, И нека те избавят от това, което ще дойде върху тебе!
14 Ето, те ще бъдат като плява; Огън ще ги изгори; Не ще могат да се избавят от силата на пламъка, Понеже той не ще бъде въглен да се огрее някой, Или огън, пред който да седне.
15 Такива ще ти станат нещата, в които си се трудила; Ония, които са търгували с тебе от младостта ти, Ще се разбягат всеки по своя си път; Не ще има кой да те избави.
19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет предверия.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато и болест да беше болен].
5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
6 Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
8 Исус му казва: Стани, дигни постелката и си ходи.
9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?
12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.
14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.