Book of Common Prayer
25 (По слав. 22). Давидов псалом. По Еврейски, азбучен псалом. Към Тебе, Господи, издигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.
3 Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно.
4 Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.
5 Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.
6 Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века.
7 Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.
8 Господ е благ и праведен. Затова ще научи грешните на пътя Си.
9 Ще води кротките с правда. И ще научи кротките на пътя Си.
10 Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност Към ония, които пазят завета Му и избавлението Му.
11 Заради името Си, Господи, Прости моето беззаконие, защото е голямо.
12 Бои ли се човек от Господа?- Него Той ще настави кой път да избере.
13 Душата ме ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята.
14 Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, И ще им покаже завета Си.
15 Моите очи са винаги към Господа, Защото Той ще измъкне им мрежата нозете ми.
16 Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен.
17 Облекчи скърбите на сърцето ми, Изведи ме из утесненията ми.
18 Вгледай се в угнетението ми и тегобата ми. И прости всичките ми грехове.
19 Виж неприятелите ми, защото са много, И с люта ненавист ме мразят.
20 Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на тебе уповавам.
21 Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам.
22 Боже избави Израиля От всичките му беди.
9 За първия певец по”Умри за сина”. Давидов псалом. Ще Те прославя, Господи, с цялото се сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до векове.
6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете им, та и поменът им загина.
7 Но Господ седи Цар до века, Приготвил е престола Си за съд.
8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените. Прибежище в скръбни времена.
10 И ония, които познаят името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, ни си оставил ония, които Те търсят.
11 Пейте хвали на Господа, който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни уповаващия на Него, Не забравя викането на кротките.
13 Смили се за мене, Господи; виж скръбта, която ми причиняват ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
14 За да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, И за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 Народите затънаха в ямата, която сами направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
16 Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион:* Села).
17 Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.
18 Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожиданието на кротките.
19 Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).
15 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?
2 Оня, който ходи незлобиво, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;
3 Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема да хвърли укор против ближния си,
4 Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, ако и да се е клел за своя повреда не се отмята;
5 Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.
6 Така казва Господ, Царят на Израиля, Неговият изкупител, Господ на Силите: Аз съм първият, Аз и последният, И освен Мене няма Бог.
7 Откак съм настанил древните люде Кой може да прогласи както Аз? Нека възвести това и Ми го изложи; Нека им известят идните и бъдещите неща.
8 Не бойте се нито се страхувайте; Не възвестих ли ти Аз от древността, и ти показах това? И вие сте Ми свидетели, - Има ли бог освен Мене? Наистина няма канара: Аз не познавам такъв .
21 Помни това, Якове, И Израилю, защото си Ми служител; Аз те създадох; Мой служител си; Израилю, няма да бъдеш забравен от Мене,
22 Изличих като гъста мъгла престъпленията ти, И като облак греховете ти; Върни се при мене, защото Аз те изкупих
23 Възпей радостно, небе, защото Господ извърши това; Възкликнете, по-долни земни части; Запейте весело, планини, Горо и всички дървета в нея, Защото Господ изкупи Якова, И се прослави в Израиля.
4 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани,
2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,
3 и се стараете в свръзката на мира да упазите единството в Духа.
4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:
5 един Господ, една вяра, едно кръщение
6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.
7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал
8 Затова казва: 9 (А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята.
10 Тоя, Който е слязъл е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;
13 докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости;
15 но, действуващи истинно в любов, да порастнем по всичко в Него, Който е главата, Христос,
16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.
7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
10 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.
11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
12 Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.
14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,
15 и да имат власт да изгонват бесове.
16 Определи: Симона, на когото даде и името Петър;
17 и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,
18 и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,
19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.