Book of Common Prayer
5 На първия певец на духови инструменти. Давидов псалом. Послушай, Господи думите ми; Внимавай на размишлението ми,
2 Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе се моля.
3 Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям молитвата си към Тебе, и ще очаквам.
4 Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе,
5 Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;
6 Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.
7 Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се покланям към светия твой храм.
8 Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми, Направи пътя Си ясен пред мене.
9 Защото непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика се ласкаят.
10 Имай ги за виновни, Боже; Нека паднат в това, което сами са скроили; Изтрий ги поради многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе.
11 Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе; Винаги ще се радват, защото Ти им Си покровител; И ще ликуват в Тебе ония, които любят твоето име.
12 Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, Ще го покриеш с благословение кат с щит.
6 За първия певец на струнни инструменти, на осемструнна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2 Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3 Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?
4 Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;
5 Защото в смъртта не се споменава за Тебе; В преизподнята* кой ще те славослови?
6 Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.
7 Окото ми вехне от скръб, Старея поради всичките ми противници.
8 Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;
9 Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.
10 Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
10 (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
2 (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
3 (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 (24)Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира* всичките си противници.
6 (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
7 (27)Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8 (28)Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 (30)Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му+.
11 (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13 (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
14 (34)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15 (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
11 (По слав. 10). За първия певец. Давидов псалом. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица?
2 Понеже, ето, нечестивите запъват лъка, Приготвят стрелите си на тетивите За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце.
3 Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил?
4 Господ е в светия Си храм, Чиито престол е на небето; Очите му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.
5 Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.
6 Над нечестивите ще направи примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.
7 Защото праведният Бог обича правдата; Праведният човек ще гледа лицето Му.
8 При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.
25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.
26 Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила , И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.
27 Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?
28 Не знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.
29 Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.
30 Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;
31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.
15 Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която сте показали към всичките светии,
16 непрестанно благодаря Богу за вас и ви опоменавам в молитвите си,
17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да го познаете,
18 и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство,
19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите 20 с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата,
21 далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, от което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.
22 И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко в църквата,
23 която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, който изпълнява всичко във всички.
14 А след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:
15 Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.
16 А когато минаваше край Галилейското езеро*(Гръцки: Море, така и навсякъде в това евангелие.), видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз, ще ви направя да станете ловци на човеци.
18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.
19 И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Йоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.
20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него.
21 И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше.
22 И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.
23 И скоро след това се намираше в синагогата им човек хванат от нечист дух, който извика, думайки:
24 [Остави ни!] какво имаш Ти с нас, Исусе назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий.
25 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни, и излез из него.
26 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе из него.
27 И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки: Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!
28 И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата галилейска околност.