Book of Common Prayer
20 (По слав. 19). За първия певец. Давидов псалом. Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!
2 Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!
3 Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).
4 Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение!
5 В спасението Ти ще се зарадваме, И в името на нашия Бог ще издигнем знамена. Господ да изпълни всичките твои прошения!
6 Сега зная, че Господ избави помазаника Си; Що го слуша от своето Си небе Със спасителна сила на десницата Си.
7 Едни споменават колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог.
8 Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.
9 Господи пази! Нека ни послуша Царят, когато Го призовем.
21 (По слав. 20). За първия певец. Давидов псалом. Господи, в Твоята сила ще се весели царят; И колко много ще се радва в избавлението Ти!
2 Изпълнил си желанието на сърцето му, И от молбата на устните му не си го лишил. (Села).
3 Защото си го предварил с благословения на блага; Положил си на главата му корона от чисто злато.
4 Той проси от Тебе живот; И Ти си му дал дългоденствие до вечни векове.
5 Голяма е славата му чрез Твоето избавление; Чест и величие си положил на него;
6 Защото си го поставил да бъде за благословение до века, Развеселил си го с радост в присъствието Си;
7 Защото царят уповава на Господа, И чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати.
8 Ръката Ти ще намери всичките Твои врагове; Десницата Ти ще намери ония, които Те мразят.
9 Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ Господ ще ги изпълни с гнева Си, И огън ще ги изгори.
10 Ще изтребиш плода им от земята, И потомството им измежду човешките чада.
11 Защото, при все че намислиха злоба против Тебе, При все че измислиха заговор, не ще могат да го изпълнят,
12 Понеже Ти ще ги направиш да обърнат гръб Когато приготвиш на тетивите Си стрели против лицето им.
13 Издигни се, Господи, със силата Си; Така ще възпяваме и ще прославяме Твоето могъщество.
110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.
2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.
3 В деня, когато събереш силата си, твоите люде, ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.
4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.
5 Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.
6 Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.
7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.
116 (По слав. 114). Любя Господа, защото послуша Гласа ми и молбите ми;
2 Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще Го призовавам догдето съм жив.
3 Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах.
4 Тогава призовах името Господно, и Го помолих; О Господи, избави душата ми.
5 Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.
6 Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.
7 Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.
8 Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,
9 Затова ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)
10 (1)Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен.
11 (2)В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив.
12 (3)Що да въздам Господу За всичките Му благодеяния към мене?
13 (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;
14 (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.
15 (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.
16 (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.
17 (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.
18 (9) Ще изпълня облаците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,
19 (10) В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуя.
117 (По слав. 116). Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена;
2 Защото милостта Му към нас е голяма, И верността Господна трае до века. Алилуя.
43 А сега, така казва Господ Творецът ти, Якове, И създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих, Призовах те по име, Мой си ти
2 Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, И през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, И пламъкът не ще те опали.
3 Защото Аз съм Иеова твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител; За твой откуп дадох Египет, За тебе Етиопия и Сева.
4 Понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми, И почетен, и аз те възлюбих, Затова ще дам човеци а тебе, И племена за живота ти.
5 Не бой се, защото Аз съм с тебе; От изток ще доведа потомството ти, И от запад ще те събера;
6 Ще река на севера: Възвърни, И на юга: Не задържай; Доведи синовете Ми от далеч, И дъщерите Ми от земния край, -
7 Всички, които се наричат с Моето име, Които сътворих за славата Си; Аз създадох всеки от тях , да! Аз го направих.
8 Изведи слепите люде, които имат очи, И глухите, които имат уши.
9 Нека се съберат заедно всичките народи, И нека се стекат племената; Кой от тях може да възвести това и да ни обясни предишните събития? Нека доведат свидетелите си, за да се оправдаят Та да чуят човеците и да рекат: Това е вярно
10 Вие сте Мои свидетели, казва Господ, И служителят Ми, когото избрах, За да Ме познаете и да повярвате в Мене, И да разберете, че съм Аз, - Че преди Мене не е имало Бог. И подир Мене няма да има.
11 Аз, Аз съм Господ; И освен Мене няма спасител
12 Аз възвестих, и спасих, и показах, Когато не е имало между вас чужд Бог ; Затова вие сте Ми свидетели, казва Господ, Че Аз съм Бог.
13 Да, преди да е имало време*, Аз съм; И няма кой да избави от ръката Ми; Аз действувам, и кой ще Ми попречи?
14 затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],
15 от Когото носи името всеки род на небесата и на земята,
16 да ви даде според богатствата на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,
17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта
18 да бъдете силни, да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината,
19 и да повикате Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
20 А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим,
21 на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин.
23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.
24 И фарисеите Му рекоха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?
25 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и мъжете, които бяха с него?
26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и изяде присъствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?
27 И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;
28 така щото Човешкият Син е господар и на съботата.
3 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
4 Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.
6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.