Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане.

122 ^(A)Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!

^2 (B)Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи – към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.

³ Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;

^4 (C)доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.

9 ^(A)В дванайсетия месец, сиреч в месец адар, на тринайсетия му ден, когато дойде време да се изпълни заповедта на царя и повелята му, в оня ден, когато неприятелите на иудеите се надяваха да вземат власт над тях, а излезе наопаки, че самите иудеи взеха власт над своите врагове, –

² събраха се иудеите в градовете си по всички области на цар Артаксеркса, да турят ръка върху своите зложелатели, и никой не можа да устои пред лицето им, защото страх от тях бе обзел всички народи.

³ И всички князе по областите и сатрапи и областеначалници и изпълнители на царските дела подкрепяха иудеите, понеже ги бе обзел страх от Мардохея.

^4 (B)Защото Мардохей беше силен в царския дом, и славата му се носеше по всички области, понеже тоя човек, Мардохей, се издигаше повече и повече.

⁵ Иудеите погубваха всичките си врагове, като ги убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха; и постъпваха с неприятелите си по своя воля.

¹⁸ А иудеите, които бяха в Суза, се събираха на тринайсетия му ден и на четиринайсетия му ден, а на петнайсетия му ден се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.

¹⁹ Затова иудеите селяни, които живеят в открити села, прекарват четиринайсетия ден на месец адар във веселби и гощавки, като празник, и взаимно си пращат подаръци (, а ония, които живеят по главните градове, прекарват и петнайсетия ден на адар в добра веселба и пращат подаръци на ближните).

²⁰ Мардохей описа тия случки и прати писма до всички иудеи в областите на цар Артаксеркса, до близки и далечни,

²¹ за да установят да празнуват всяка година четиринайсетия ден на месец адар и петнайсетия му ден,

²² като дни, в които иудеите се успокоиха откъм своите врагове, и като такъв месец, в който се преобърна у тях скръбта на радост и тъгата – на празник, – за да ги направят дни за гощавки и веселби, като взаимно си пращат подаръци и дарове на бедните.

²³ И иудеите приеха това, което вече сами бяха почнали да вършат и за което Мардохей им писа,

^4 (A)А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят;

⁵ но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте.

^6 (B)Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога.

^7 (C)А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни.

^8 (D)И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели;

^9 (E)а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели.

^10 (F)И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.

^11 (G)А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете;

¹² защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.