Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

(Алилуия.)

150 ^(A)Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.

² Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.

^3 (B)Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.

^4 (C)Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи.

⁵ Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.

^6 (D)Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия.

¹⁹ Саул и те и всички израилтяни се намираха в дъбовата долина и се готвеха за боя с филистимци.

²⁰ Давид стана сутринта рано, остави овците на пазач и, като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Иесей; и дойде при колите, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой.

²¹ Тогава израилтяни и филистимци се разположиха войска срещу войска.

²² Давид остави товара си при пазача на колите, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето.

^23 (A)И ето, когато той се разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Голиат, филистимец от Гет, излиза от редовете филистимски и казва ония думи, и Давид ги чу.

²⁴ И всички израилтяни, като виждаха тоя човек, избягаха от него и много се бояха.

²⁵ И израилтяните казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули Израиля; да би го някой убил, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у Израиля.

^26 (B)И Давид рече на ония, които стояха с него: какво ще сторят на оногова, който убие тоя филистимец и снеме позора от Израиля? Защото, кой е тоя необрязан филистимец, дето тъй хули войнството на живия Бог?

²⁷ И народът му каза същите думи, като прибави: ето, това ще сторят на оня човек, който го убие.

^28 (C)Елиав, най-големият брат на Давида, чу, що говореше той с народа, и се разсърди Елиав на Давида и рече: защо си дошъл тук и на кого остави малкото ония овци в пустинята? Зная аз твоето големство и твоето лошо сърце; ти си дошъл да гледаш боя.

²⁹ И рече Давид: та какво съм сторил? не са ли това само думи?

³⁰ И се отвърна от него към другиго и говореше същите думи, и народът му отговаряше, както попреди.

³¹ Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги обадиха на Саула, и той го повика.

³² И рече Давид на Саула: нека никой не пада духом пред тогова; твоят раб ще отиде и ще се бори с тоя филистимец.

¹⁷ Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,

¹⁸ туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

¹⁹ Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:

^20 (A)идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.

²¹ Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.

²² Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха

²³ и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.

²⁴ Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.

²⁵ Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

²⁶ Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;