Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

¹² колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;

¹³ както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.

¹⁴ Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.

^15 (A)Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той:

^16 (B)понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.

^17 (C)А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,

^18 (D)и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

^19 (E)Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.

^20 (F)Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;

^21 (G)благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;

²² благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!

8 ^(A)И говори Елисей на жената, чийто син бе възкресил, и каза: стани и иди, ти и твоят дом, и поживей там, дето можеш да поживееш, защото Господ повика глада, и той ще дойде в тая земя за седем години.

² Стана оная жена, и постъпи по думата на Божия човек, отиде тя и нейният дом, и живя във Филистимската земя седем години.

³ Като се изминаха седем години, върна се тая жена от Филистимската земя и дойде да моли царя за къщата си и нивата си.

⁴ Царят тогава се разговаряше с Гиезия, слугата на Божия човек, и каза: разкажи ми всичко бележито, което е извършил Елисей.

⁵ А в това време, когато разказваше на царя, че Елисей е възкресил един умрял, жената, чийто син бе възкресил, молеше царя за къщата си, и нивата си. Тогава Гиезий каза: господарю мой, царю, тая е същата жена и този е същият ѝ син, когото Елисей възкреси.

⁶ Царят попита жената, и тя му разказа. И даде ѝ царят едного от царедворците и каза: да ѝ се върне всичко нейно и всички приходи от нивата, от оня ден, когато е напуснала земята, досега.

³⁶ След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.

^37 (A)Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.

^38 (B)Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.

³⁹ От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;

⁴⁰ а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,

^41 (C)и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.