Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
12 колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
13 както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
14 Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
15 (A)Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той:
16 (B)понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
17 (C)А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
18 (D)и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 (E)Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
20 (F)Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
21 (G)благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
22 благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!
8 Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб.
9 И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет;
10 да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там.
11 Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там,
12 па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него.
13 И му рече: кажи ѝ: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си.
14 Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж ѝ е стар.
15 И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата.
16 (A)Елисей ѝ рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си.
17 И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както ѝ каза Елисей.
32 И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му.
33 И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу;
34 след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря.
35 (A)Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си.
36 (B)И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си.
37 (C)Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе.
14 В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.
2 А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.
3 (A)Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.
4 А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други – с апостолите.
5 Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,
6 (B)те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
7 и там благовестяха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.