Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
3 А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.
2 И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и <Моисей> погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.
3 И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4 А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме.
5 И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
6 Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.
8 И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.
9 И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните.
10 Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.
11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?
12 Рече му <Бог:> Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.
13 А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа?
14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.
15 При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род.
105 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 Гдето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.
26 Прати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.
45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
9 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.
10 В братолюбието <си> обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.
11 В усърдието <бивайте> нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.
12 Радвайте се в надеждата, в скръб <бивайте> твърди, в молитва постоянни.
13 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.
15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.
16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.
17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;
18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.
19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на <Божия> гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".
20 Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".
21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.
21 От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
22 Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.
23 А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.
24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и <така> нека Ме последва.
25 Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; <и така до края на главата.>} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.
26 Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?
27 Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.
28 Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.
© 1995-2005 by Bibliata.com