Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

149 Алилуя! Пейте на Господа нова песен, И хвалението Му в събранието на светиите.

² Нека се весели Израил за Създателя си; Нека се радват сионовите чада за Царя си,

³ Нека хвалят името Му с хороиграние: С тъпанче и арфа нека Му пеят хваления.

⁴ Защото Господ има благоволение към людете Си; Ще украси кротките с победа.

⁵ Светиите ще тържествуват славно, Ще се радват на леглата си.

⁶ Славословия към Бога ще бъдат в устата им, И меч остър от двете страни в ръката им,

⁷ За да отдават възмездие на народите И наказание на племената,

⁸ За да вържат царете им с вериги, И благородните им с железни окови, -

⁹ За да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя.

9 Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат.

² Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш,

³ ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор.

⁴ И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре.

⁵ И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята.

⁶ На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

⁷ И Фараон прати <да видят>, и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете.

¹¹ Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.

¹² Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

¹³ Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!

¹⁴ Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират <имот> за родителите, но родителите за чадата.

¹⁵ А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?

¹⁶ Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче, като хитър съм ви уловил с измама.

¹⁷ Изкористих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?

¹⁸ Помолих Тита <да отиде при вас>, и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?

¹⁹ Още ли мислите, че ние се защищаваме пред вас? <Не>; пред Бога говорим <това> в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.

²⁰ Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би <да има между вас> раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големствувания, безредици;

²¹ да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и <не> {В изданието от 1940 г. думата "не" липсва} са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.