Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.
9 И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;
10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.
11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.
12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че <египтяните> се отвращаваха от израилтяните.
13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
14 огорчаваха живота им с тежка работа, <да правят> кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:
16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата <за раждане.>}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.
18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?
19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.
20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.
21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.
22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди <на евреите>, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.
2 В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.
2 И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.
3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката.
4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.
5 И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.
6 Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.
7 Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?
8 И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.
9 И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.
10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.
124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),
2 Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,
3 Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -
4 Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -
5 Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.
6 Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!
7 Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.
8 Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.
12 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, <като> ваше духовно служение.
2 И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
3 Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.
4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,
5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки <от нас>, един на друг.
6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, <нека пророкуваме> съразмерно с вярата;
7 ако ли служене, <нека прилежаваме в> служенето, ако някой поучава, <нека прилежава> в поучаването;
8 ако увещава, в увещаването; който раздава, <да раздава> щедро; който управлява, <да управлява> с усърдие; който показва милост, <да я показва> доброволно.
13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?
14 А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.
15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?
16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}, Син на живия Бог.
17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.
18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
20 Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.
© 1995-2005 by Bibliata.com