Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
7 Когато царят живееше в своя дом, и Господ бе го успокоил от всичките му околни врагове,
2 (A)тогава царят каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а Божият ковчег стои под шатра.
3 (B)И Натан каза на царя: иди, върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе.
4 (C)Но в същата нощ биде слово Господне към Натана:
5 (D)иди, кажи на Моя раб Давида: тъй говори Господ: ти ще Ми съградиш дом, за да живея в него,
6 когато Аз не съм живял в дом, откак изведох синовете Израилеви из Египет, и доднес, но преминавах в шатра и в скиния?
7 Където и да ходих с всички синове Израилеви, казах ли поне дума на някое от колената, на което съм възлагал да пасе Моя народ Израиля: защо Ми не съградите кедров дом?
8 (E)И сега кажи тъй на Моя раб Давида: тъй говори Господ Саваот: Аз те взех от овчето стадо, за да бъдеш вожд на Моя народ Израиля;
9 и вредом бях с тебе, където и да отиваше, изтребих пред лицето ти всички твои врагове, и възвеличих името ти, както името на великите люде на земята.
10 (F)И Аз ще отредя място за Моя народ, за Израиля, ще го утвърдя, и той спокойно ще живее на мястото си и няма вече да се безпокои, и нечестиви люде няма вече да го притесняват, както попреди,
11 от онова време, когато Аз отредих съдии над Моя народ Израиля; и Аз ще те успокоя от всичките ти врагове. И Господ ти възвестява, че Той ще ти въздигне дом.
16 (A)И ще бъде непоколебим твоят дом и твоето царство довека пред лицето Ми, и престолът ти ще пребъде довека.
46 (A)И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
50 (B)и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;
51 (C)Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;
52 (D)свали силни от престоли и въздигна смирени;
53 (E)гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;
54 (F)взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –
55 (G)както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
1-2 Молитва на човека Божий Моисея.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
3 (A)Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27 (A)при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30 И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31 (B)и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32 (C)Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33 (D)и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35 (E)Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.