Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
2 (A)И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята,
3 и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.
4 (B)И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;
5 а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.
6 Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,
7 (C)и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?
8 (D)И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.
9 И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.
10 (E)И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.
11 И Господ каза на Моисея, думайки:
12 (F)Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
13 (G)Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.
14 (H)Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята не що дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.
15 (I)Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;
Алилуия.
105 (A)Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
3 (C)Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
4 (D)Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
5 (E)за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
6 (F)Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
37 (A)и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
40 (B)И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
43 Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
44 Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
45 (C)и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
21 (A)Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка.
22 Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.
23 (B)Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро;
24 но да оставам в плътта е потребно за вас.
25 И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата,
26 (C)та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас.
27 (D)Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра,
28 (E)и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за погибел, а вам – за спасение. И това е от Бога,
29 (F)защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,
30 (G)като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене.
20 (A)Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,
2 и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
3 като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,
4 па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
5 Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото,
6 А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?
7 Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.
8 А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.
9 И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
11 и като получиха, зароптаха против стопанина
12 и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
13 А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
14 Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
15 нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
16 (B)Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.