Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
1-2 (A)Началнику на хора. На гетско свирало. От Кореевите синове. Псалом.
Колко са мили Твоите жилища. Го-споди на силите!
3 (B)Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.
4 И птичка си намира жилище, и лястовица – гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!
13 (A)Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!
5 (A)Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята.
2 (B)Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля.
3 (C)Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч.
4 Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата.
5 (D)И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.
6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече:
7 не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява;
8 а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог;
9 да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи.
10 Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът: плява не ви давам;
11 идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали.
12 И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.
13 А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.
14 Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега?
15 Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?
16 на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ!
17 Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу.
18 Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате.
19 И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.
20 И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха,
21 (E)и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.
22 Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати?
23 защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.
6 (F)И рече Господ Моисею: сега ще видиш, какво ще направя с фараона; по действие на силна ръка той ще ги пусне; по действие на силна ръка дори ще ги изпъди от земята си.
2 (G)И говори Бог на Моисея и му рече: Аз съм Господ.
3 (H)Аз се явявах на Авраама, Исаака и Иакова с името „Бог Всемогъщий“; а с името Си „Господ“[a] не съм им се открил;
4 и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха.
5 (I)И Аз чух, как синовете Израилеви стенат, задето египтяни ги държат в робство, и си спомних за Моя завет.
6 Затова кажи на синовете Израилеви: Аз съм Господ, и ще ви изведа изпод египетския гнет, ще ви изтръгна от египетската робия и ще ви спася с простряна ръка и с велики съдби;
7 (J)ще ви приема за Мой народ, ще ви бъда Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведе (от Египетската земя) изпод египетския гнет;
8 (K)и ще ви въведа в оная земя, за която Аз, като дигнах ръка, клех се да я дам на Авраама, Исаака и Иакова, и ще ви я дам за наследство. Аз съм Господ.
9 Моисей обади това на синовете Израилеви; но те не послушаха Моисея от малодушие и поради тежката работа.
10 И каза пак Господ на Моисея и рече:
11 влез, кажи на фараона, египетския цар, да пусне синовете Израилеви от земята си.
12 (L)А Моисей отговори пред Господа и рече: ето, синовете Израилеви ме не слушат; как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз съм заеклив.
13 И говори Господ на Моисея и Аарона и им даде заповеди до синовете Израилеви и до фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египетската земя.
7 (A)И на ангела на филаделфийската църква напиши: тъй казва Светият, Истинният, Оня, Който има ключа Давидов, Който отваря, и никой не ще затвори, – затваря, и никой не ще отвори:
8 (B)зная твоите дела; ето, дадох ти врата отворени, и никой не може да ги затвори; ти имаш малка сила и запази словото Ми и се не отрече от името Ми.
9 (C)Ето, ще дам от сатанинското сборище ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но лъжат, – ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че Аз те обикнах.
10 (D)Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, За да изкуси живеещите на земята.
11 (E)Ето, ида скоро; дръж, що имаш, за да не вземе никой венеца ти.
12 (F)Оногова, който побеждава, ще направя стълб в храма на Моя Бог, и той няма вече да излезе вън; и ще напиша върху него името на Моя Бог и името на града на Моя Бог, на новия Иерусалим, който слиза от небето от Моя Бог, и Моето ново име.
13 Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.