Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
14 Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:
36 (A)И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.
37 Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?
38 А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
39 (B)Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
40 И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.
41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.
17 (A)И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,
18 като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите,
19 (B)но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,
20 (C)Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас,
21 повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога.
22 (D)След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце,
23 (E)като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки.
13 (A)В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19 (B)И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21 (C)а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25 (D)Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26 (E)Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.