Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва Давидова.
16 (A)Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.
2 От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
3 (B)Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
4 В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
5 (C)Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
6 Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
7 Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
8 (D)пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
9 от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:
10 (E)те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
11 Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
12 Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.
13 Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;
14 чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
15 (F)Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.
6 (A)Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ѝ са стрели огнени; тя е пламък много силен.
7 (B)Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
11 (A)А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12 и вижда два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13 И те ѝ казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14 (B)Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15 Иисус ѝ казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16 Иисус ѝ казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“ което значи Учителю.
17 (C)Иисус ѝ казва: не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18 Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това ѝ казал.
19 (D)А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20 (E)И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.