Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.

^1-2 Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;

^3 (A)защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;

⁴ покори нам под нозете ни народи и племена;

⁵ избра за нас нашето наследие, красотата на Иакова, когото възлюби.

^6 (B)Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук.

^7 (C)Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,

⁸ защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.

^9 (D)Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;

¹⁰ князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.

²⁵ И тръгнаха те от Египет, и стигнаха в Ханаанската земя при баща си Иакова,

²⁶ и му известиха, като рекоха: Иосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше.

²⁷ А когато му предадоха всичко, що им бе казал Иосиф, и когато видя колесниците, които бе изпратил Иосиф, за да го вземат, тогава се съживи духът на баща им Иакова.

^28 (A)и рече Израил: стига (ми това), син ми Иосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра.

46 ^(B)И тръгна Израил с всичко, що имаше, дойде във Вирсавия и принесе жертва на Бога на баща си Исаака.

² И каза Бог на Израиля в нощно видение: Иакове, Иакове! Той рече: ето ме.

³ Бог рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ;

^4 (C)Аз ще отида с тебе в Египет, Аз и ще те изведа назад; Иосиф с ръката си ще ти затвори очите.

^5 (D)Иаков тръгна от Вирсавия; и синовете Израилеви качиха баща си Иакова, и децата си и жените си на колесниците, които фараонът бе пратил, за да го доведат.

^6 (E)И взеха добитъка си и имота си, който бяха спечелили в Ханаанската земя, и дойдоха в Египет, – Иаков и целият му род с него.

⁷ Той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си и целия си род.

³³ Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.

³⁴ Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;

³⁵ а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.

^36 (A)Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.

^37 (B)След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.

^38 (C)И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;

^39 (D)ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.

⁴⁰ Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.

^41 (E)А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.

⁴² И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.