Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Псалом Давидов; песен при обновяване дома.

^1-2 (A)(B) Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.

^3 (C)Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.

^4 (D)Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.

^5 (E)Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,

^6 (F)защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин – радост.

^7 (G)И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки.

⁸ По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.

⁹ Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:

^10 (H)„каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?

¹¹ Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!“

¹² И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,

^13 (I)за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!

2 Наближи време да умре Давид, и той завеща на сина си Соломона, думайки:

^2 (A)ето, аз заминавам по пътя на целия свят, а ти бъди твърд, бъди и мъжествен

^3 (B)и пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му и заповедите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Моисеевия закон, за да бъдеш благоразумен във всичко, каквото и да правиш, и навред, където и да се обърнеш,

^4 (C)та Господ да изпълни думата Си, що бе казал за мене, думайки: ако твоите синове пазят пътищата си, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол.

^10 (A)И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град.

^11 (B)Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години.

^12 (C)Тогава Соломон седна на престола на баща си Давида, и царуването му беше много крепко.

5 Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,

² видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.

³ Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.

⁴ А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.

⁵ Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.

⁶ Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.

⁷ И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.

⁸ Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.

⁹ Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,

¹⁰ тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.

¹¹ И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.