Revised Common Lectionary (Complementary)

46 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,

² Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,

³ <Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).

⁴ Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.

⁵ Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

⁶ Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.

⁷ Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).

⁸ Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.

⁹ Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.

¹⁰ Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.

¹¹ Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

¹² А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из едни уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като <думата> на един от тях, и ти говори доброто.

¹³ А Михей рече: <Заклевам се в> живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.

¹⁴ И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате добър успех; защото <неприятелите> ще бъдат предадени в ръката ви.

¹⁵ А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!

¹⁶ А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

¹⁷ Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

¹⁸ А <Михей> рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

¹⁹ И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.

²⁰ Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?

²¹ А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И <Господ> рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

²² Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

²³ И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия <жертви>, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

²⁴ Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

²⁵ и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

²⁶ (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

²⁷ И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това <настава> съд,

²⁸ така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без <да има работа> с грях, за спасението на ония, които Го очакват.