Revised Common Lectionary (Complementary)

17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.

² Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

³ Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

⁴ Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

⁵ Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

⁶ Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.

⁷ Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.

⁸ Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

⁹ От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

⁵ Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън <от семейството му> за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.

⁶ И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля.

⁷ Но ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на <градските> порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер.

⁸ Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема,

⁹ тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си.

¹⁰ И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия.

²² До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

²³ И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

²⁴ хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

²⁶ Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

²⁷ Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

²⁸ Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

²⁹ Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

³⁰ На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

23 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

² А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

³ Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

⁴ А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

⁵ И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

⁶ А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите.

⁷ И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

⁸ Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

⁹ И <така> възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво <да направим>, ако му е говорил дух или ангел?

¹⁰ И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

¹¹ И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.