Revised Common Lectionary (Complementary)

98 (По слав. 97). Пейте Господу нова песен, защото Той извърши чудесни дела: Неговата десница и Неговата света мишца Му спечелиха победа.

² Господ изяви победата Си, Откри правдата Си пред народите.

³ Спомни милостта Си и верността Си към Израилевия дом; Всичките земни краища видяха спасението извършено от нашия Бог.

⁴ Възкликнете Господу, всички земи, Запейте и радвайте се, да! пейте хваления.

⁵ Славословете Господа с арфа, С арфа и с глас на псалмопеене.

⁶ С тръби и с глас на рог Радостно викайте пред Царя Господа.

⁷ Нека бучи морето и всичко що има в него, Вселената и ония, които живеят в нея;

⁸ Реките нека ръкопляскат, Нека се радват заедно и хълмовете,

⁹ Пред Господа; защото иде да съди земята; Ще съди вселената с правда, И племената с правота.

21 В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа <за причината>, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

² Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели <да ги оставят да живеят>, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

³ Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

⁴ А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

⁵ И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

⁶ от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, <града> на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

⁷ Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

⁸ Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

⁹ та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

¹⁰ Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

¹¹ И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.

¹² Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;

¹³ и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.

¹⁴ И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

³ Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;

⁴ така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:

⁵ <което е> доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате.

⁶ Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,

⁷ а на вас, оскърбените, <да даде> утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,

⁸ в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.

⁹ Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното <явление> на Неговата сила,

¹⁰ когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (<следователно и между вас>, защото вие повярвахте нашето свидетелство).

¹¹ Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно <във вас> всяко добро желание и <всяко> дело на вярата;

¹² за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.