Revised Common Lectionary (Complementary)
105 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
19 Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
26 Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
27 Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му*.
29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
14 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния , и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
20 И рече Господ: Прощавам им , според както си казал;
21 но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
10 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
3 и всички да са яли от същата духовна храна,
4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха, и погинаха от змиите.
10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11 А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.
12 Тако щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.