Revised Common Lectionary (Complementary)
105 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
19 Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
26 Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
27 Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му*.
29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
33 Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.
2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееце, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;
3 и той ще ви заведе в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.
4 И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.
5 Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията си, та да видя какво ще сторя с вас.
6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, като се отклониха от планината Хорив.
4 И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът?
2 Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
3 Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".
4 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;
5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: 7 "Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;
8 Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
9 Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".
10 то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.
11 И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.
12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,