Revised Common Lectionary (Complementary)
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми* от тия лъвове.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
1 В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.
2 На петия ден от месеца в тая година, която бе петата от пленяването на цар Иоахина,
3 Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.
4 Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.
5 Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им; те имаха човешко подобие.
6 Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.
7 Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.
8 И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха така:
9 крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.
10 А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.
11 и лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две крила на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им.
12 И вървяха всяко направо пред себе си; гдето се носеше духа, там вървяха; като вървяха не се обръщаха.
13 А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.
14 И живите същества блещукаха* наглед като светкавица.
15 А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица,
16 Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.
17 Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.
18 А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.
19 И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.
20 Гдето имаше да иде духът, там вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.
21 Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.
22 А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.
23 А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко същество имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.
24 И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.
25 И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.
26 И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек, седящ на него на високо.
27 И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън, обиколен със сияние.
28 Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях, паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.
2 И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.
23 Тогава той ги покани вътре та ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.
24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.
25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и се поклони.
26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и аз съм човек.
27 И разговаряйки се с него той влезе и намери мнозина събрани.
28 И рече им: вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист;
29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възражавам; и тъй, питам аз, по коя причина сте ме повикали?
30 И Корнилий рече: Преди четири дена, в тоя час, прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза,
31 Корнилие, твоята молитва е послушана и твоите милостини се помнят пред Бога.
32 Прати, прочее, в Иопия да повикай Симона, чието презиме е Петър; той гостува у дома на един кожар Симон, край морето, (той като дойде, ще ти говори).
33 Начаса, прочее, пратих до тебе и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всинца присътствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от, Господа.