Revised Common Lectionary (Complementary)
17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -
14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
1 Имаше в земята Уз* един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.
2 И родиха му се седем сина и три дъщери.
3 А добитъкът му беше седем хиляди овци,три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.
4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
5 И когато се изреждаха дните на угощението, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всичките тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.
6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?
10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.
11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.
12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13 И един ден, когото синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослите пасяха при тях,
15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз са отървах да ти известя.
17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.
21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъда благословено Господното име.
22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;
35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.
36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.
37 И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.
38 И всичките люде подраняваха при Него в храма да Го слушат.
22 О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
3 Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.