Revised Common Lectionary (Complementary)

¹² Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.

¹³ Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;

¹⁴ От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -

¹⁵ Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи.

¹⁶ Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен <мъж> не се отървава чрез голямо юначество.

¹⁷ Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави <никого>.

¹⁸ Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,

¹⁹ За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.

²⁰ Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.

²¹ Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповахме.

²² Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе.

19 Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.

² Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината.

³ И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля:

⁴ Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.

⁵ Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

⁶ и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

⁷ И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда.

⁸ И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.

⁹ Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,

2 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

² И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.

³ И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

⁴ И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше <способност> да говорят.

⁵ <А тогава> престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

⁶ И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

⁷ И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?

⁸ Тогава как ги слушаме <да говорят> всеки на собствения наш език, в който сме родени?

⁹ Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

¹⁰ Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които <граничат> с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,

¹¹ критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.