Revised Common Lectionary (Complementary)

⁸ Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,

⁹ Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.

¹⁰ Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитал си ни както се изпитва сребро.

¹¹ Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.

¹² Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато <място>.

¹³ Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,

¹⁴ Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.

¹⁵ Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).

¹⁶ Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.

¹⁷ Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.

¹⁸ Ако в сърцето си бях гледал <благоприятно> на неправда, Господ не би послушал;

¹⁹ Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.

²⁰ Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене <ни> молитвата, ни Своята милост.

¹³ В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

¹⁴ А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.

¹⁵ Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

¹⁶ Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

¹⁷ Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

¹⁸ Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

¹⁹ излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

²⁷ Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.

²⁸ Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и <пак> ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.

²⁹ И сега ви казах <това> преди да е станало, та когато стане, да повярвате.