Revised Common Lectionary (Complementary)

93 (По слав. 92). Господ царува; облечен е с величие; Облечен е Господ, и опасан с мощ; Още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати.

² От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.

³ Господи, пороите издигнаха, Пороите издигнаха гласа си; Пороите издигнаха бученето си.

⁴ Господ, Който е на високо, Е по-силен от гласовете на големи води, От силните морски вълни.

⁵ Твоите свидетелства са твърде верни; На Твоя дом, Господи, подобава светост за винаги.

⁸ После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:

⁹ Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;

¹⁰ и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.

¹¹ Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

¹² Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:

¹³ поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.

¹⁴ Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;

¹⁵ и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.

¹⁶ Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

¹⁷ Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.

³⁹ И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

⁴⁰ И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

⁴¹ Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.

⁴² И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

⁴³ Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

⁴⁴ и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.