Revised Common Lectionary (Complementary)
23 О, да бяха думите ми написани! Да бяха на книга начертани
24 с желязно длето и с олово, – да бяха на вечни времена върху камък издълбани!
25 (A)Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа,
26 и аз в плътта си ще видя Бога.
27 (B)Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми!
1-2 (A)Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
3 (B)Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
4 Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
5 Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
6 (C)вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
7 (D)В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
8 (E)Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
9 (F)дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
2 А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя,
2 да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден.
3 (A)Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта,
4 (B)който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.
5 Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това?
13 Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение,
14 към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа.
15 И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание.
16 А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда,
17 да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело.
27 (A)Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 (B)Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
29 имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
30 тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
31 взе я третият, – тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
32 след всички умря и жената;
33 и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
34 Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
35 но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36 и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
37 (C)А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
38 Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.