Revised Common Lectionary (Complementary)
1-2 (A)Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
3 (B)Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
4 Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
5 Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
6 (C)вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
7 (D)В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
8 (E)Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
9 (F)дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
38 В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец, на име Хира.
2 И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.
3 (A)Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.
4 И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.
5 (B)Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.
6 И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.
7 (C)Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.
8 (D)Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.
9 Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.
10 А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.
11 (E)И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
12 (F)Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.
13 И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.
14 (G)А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.
15 (H)Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)
16 (I)Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?
17 Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?
18 Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той ѝ ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.
19 Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.
20 А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.
21 И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.
22 Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.
23 Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах ѝ това козле, но ти я не намери.
24 (J)Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.
25 Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.
26 Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.
10 Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.
11 Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.
12 И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,
13 и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.
14 Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,
15 (A)и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.
16 (B)Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.
17 (C)След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.
18 (D)При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,
19 някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.
20 Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, –
21 (E)освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.
22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.
23 (F)И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.