Revised Common Lectionary (Complementary)
Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
4 Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
6 смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
8 защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
9 Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
18 (A)В третата година на Осия, син на Ила, цар израилски, се възцари Езекия, син на иудейския цар Ахаз.
2 (B)Той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим; майка му се казваше Ави, дъщеря на Захария.
3 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, по всичко тъй, както правеше неговият отец Давид.
4 (C)Той премахна оброчищата, изпочупи статуите, изсече дъбравата и унищожи медната змия, която Мойсей бе направил; защото дори до ония дни Израилевите синове ѝ кадяха и я наричаха Нехущан.
5 (D)На Господа, Бога Израилев, той се уповаваше; и като него нямаше между всички иудейски царе – и подир него и преди него.
6 (E)Той се привърза към Господа, не отстъпваше от Него и пазеше заповедите Му, които Господ бе дал на Моисея.
7 (F)И Господ беше с него: навред, дето и да ходеше, той постъпваше благоразумно. И отметна се той от асирийския цар и престана да му служи.
8 (G)Той порази филистимци до Газа и в нейните предели: от стражарска кула до укрепен град.
28 И стана Рабсак, извика със силен глас по иудейски и говори, думайки: чуйте думите на великия цар, на асирийския цар!
29 (A)Тъй говори царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може да ви избави от моята ръка;
30 и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: Господ ще ни избави, и няма да бъде предаден тоя град в ръката на асирийския цар.
31 (B)Не слушайте Езекия. Защото тъй говори асирийският цар: примирете се с мене и излезте при мене, и нека всеки яде плодовете на лозата си и на смоковницата си, и нека всеки пие вода от своя кладенец,
32 докле дойда и ви заведа в такава също земя, като вашата земя, в земя с хляб и вино, в земя с плодове и лозя, в земя с маслинени дървета и мед, и ще живеете, и няма да умрете. Затова не слушайте Езекия, който ви мами и казва: Господ ще ни из бави.
33 (C)Избавиха ли боговете народите, всеки земята си, от ръката на асирийския цар?
34 Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми?
35 (D)Кой от всички богове на тия земи избави земята си от моята ръка? Та нима Господ ще избави Иерусалим от моята ръка?
36 (E)Народът мълчеше и не му отговаряше ни дума: защото царят бе заповядал: не му отговаряйте.
8 (A)И на ангела на смирненската църква напиши: тъй казва Първият и Последният, Който биде мъртъв и оживя:
9 (B)зная твоите дела, скръб и сиромашия (но ти си богат), и хулите на ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище.
10 (C)Не бой се никак от онова, което има да претеглиш. Ето, дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви изкуси, и ще имате скръб десетина дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота.
11 (D)Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: който побеждава, няма да бъде повреден от втората смърт.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.